Христо Пощаков - Меч, мощ и магия

Предполагаше се, че тяхното централно ръководство се намира в замъка на Диотемий, чието превземане не бе съвсем лесна работа, тъй като щеше да се стигне до ръкопашен бой във вътрешността му. Но връщане назад нямаше.

Барди и Дзог се върнаха при граничната застава и кралят разказа на Рок резултата от разузнаването. Бе взето общо решение да нападнат крепостта на Диотемий, въздушната офанзива отново се падаше на драконът и ездача му. Кошовете, които висяха от двете стени на самара отново бяха напълнени, двамата летци щяха да изчакат напредването на колоната. Единствения проблем се състоеше в това, че при придвижването на войската към целта, тя щеше да бъде лесно забележима.

Опасенията на младия крал се сбъднаха, някъде по средата на пътя към замъка на Диотемий, джиповете и камиона бяха забелязани от врага. От вратите на крепостта се проточи дълга верига от черни рицари, които със съвсем явни намерения се спуснаха към войните на Ландирия. Тогава Барди се принуди да започне въздушната атака.

Изненадата и объркването на врага бяха пълни. Взривовете от снарядите на базуката разкъсваха конски и човешки тела, гранатите довършваха пъкленото им дело. Остатъците от черните рицари панически се завърнаха в крепостта на замъка и здраво залостиха портите му.

Кралят се приземи и зареди кошниците на Дзог с нови боеприпаси. По-нататъшното развитие на военната операция зависеше единствено от него.

Докато войската на Ландирия стоеше пред замъка, на достатъчно разстояние от обсега на стрелите на врага, младият мъж започна поредната атака. След петнайсетина минути обстрел, предните стени и вътрешния двор бяха почистени от жив противник. Дзог се пльосна в средата на бившия пазар и обърна грозната си паст към високата сграда, а Барди скочи от шията му и се спусна към залостените порти. От входа срещу дракона се появиха нови нападатели, но той успя да ги задържи със силата на най-могъщите пламъци, на които беше способен. Кралят се напъна и с последни сили успя да свали тежката залостваща греда от масивните двери на крепостната стена. След това с не по-малко усилие успя да ги разтвори. Зад тях вече го очакваха неговите бойци, които бързо нахлуха в замъка.

Сражението, което последва, наистина бе жестоко. Там, където не помагаха гранатите и автоматните откъси, влизаха в действие мечовете. Бойците на кралство Ландирия бавно и неумолимо завземаха стая по стая и коридор по коридор. Кръвта се лееше като река.

Остатъците от черните рицари се събраха в тронната зала и залостиха тежките, обковани с желязо крила на вратата й.

— Предайте се! — извика отвън младият крал.

— Им нам Ботан! — отвърна отвътре кръвожаден рев.

Отчаяната смелост на последните остатъци от противника не можеше да се отрече. Барди помисли, че ако не беше модерното въоръжение на войската му, витангите от Сканадания щяха да завладеят света, ако досега не го бяха направили. Трябваше да разговаря по този въпрос с някой от оцелелите капитани на сандирските кораби. За черните рицари терминът „предаване на врага“ беше дълбоко неизвестен.

— Дого, донеси няколко динамитни шашки — предложи Рок, който не бе отстъпил от челната атакуваща група. — Ще взривим вратите на залата, после нейното съдържание. Да си призная, никога досега през живота си, не съм срещал такъв твърдоглав противник. Доста повиши адреналина в кръвта ми.

Стотникът не се забави дълго. Кралят взе един от донесените опасни атрибути, щракна със запалка и поднесе пламъка й към фитила му. След това тримата изтичаха в коридора и се скриха зад ъгъла на съседния, откъдето към тях вече прииждаха нови бойци.

Динамитната експлозия превърна в масивното дърво в трески. Димът още не се бе разсеял, когато във вътрешността на тронната зала заваля дъжд от гранати. След новите експлозии настъпи гробовна тишина.

Барди изчака още няколко минути и се подаде иззад стената на залата, зад която се прикриваше. В сумрака на все още задимената й вътрешност се забелязваха разхвърляните по пода окървавени човешки останки. Близо до престола на Диотемий се въргаляше тяло, облечено в позлатени одежди. Вероятно беше някой от главните предводители на черните рицари.

Но и този път не беше минало без загуби. Петима от войниците на Барди и едно от момчетата на Рок бяха убити. Черните дяволи се бяха сражавали като хванати в капан пантери. И без това малобройната армия на Ландирия, още повече бе намаляла.

Кралската тъмница на Диотемий се оказа празна. По всичко изглеждаше, че черните рицари съвсем нямаха навика да държат затворници. Ала малко по малко, от различни дупки в подземията на замъка започнаха да се появяват хора. Оцелели скрити в потайни места, те почти бяха изгубили надеждата, че ще оживеят. Едва след като осъзнаха чудодейното си избавление, на Барди не му оставаше друго, освен да приема овации.