Христо Пощаков - Меч, мощ и магия

— Какво е станало? — попита Барди след като неописуемият режещ звук престана да излиза от устата на дракона.

— Убита е — почти прошепна грамадното страшилище. — Черните мръсници са успели да й видят сметката. Цялото й тяло е покрито с дълбоки рани, а за да пробиеш кожата на дракон, наистина се изисква нечовешка сила. И никъде не забелязах куфарчетата, които й подарих. Горките ми дечица, горкият аз — започна да проплаква той. — Защо трябваше точно на мен да се случи?

Приятелят му се чудеше как да го успокои.

— Мисля, че трябва да я погребем — каза той след известен размисъл. — А после да претърсим пещерата за скъпоценностите.

— Как ще измъкнем този огромен труп оттам? — попита със слаб интерес Дзог.

— Монти ще доведе волове, ти също ще помагаш. Редно е да заровим бившата ти жена, а не да я разкъсват горските хищници.

— Така е — тъжно се съгласи драконът. — Въпреки че тя ме изгони, сега я съжалявам. Още повече ми е жал за погубените ми дечица.

След около час Горголан се завърна с десетина вола и още толкова селяни, които се бяха въоръжили с лопати. С общи усилия, трупът на Гейла бе измъкнат от пещерата и довлечен до шосето, след което бе поставен на най-близкото равно крайпътно място. Докато селяните се заеха да копаят нужния за целта голям трап. Барди и Дзог се върнаха в пещерата. Кралят извади фенерче, което този път не бе забравил да вземе и двамата започнаха да изследват смърдящата тъмна вътрешност.

— Виждаш ли тази купчина дребни камъни — каза по едно време младият мъж. — Трупът на Гейла е лежал върху нея, по горната й част са останали няколко люспи. Защо да не я разровиш с опашка? Но гледай да го направиш внимателно, за да не повредиш куфарчетата, ако случайно се намират отдолу.

Дзог изпълни указанието и под светлината на фенерчето възникна нещо кръгло и белезникаво. Барди разрови камъните около него и в непосредствената му близост се показаха още две подобни по цвят повърхности. Той продължи старателно да разчиства около тях, докато накрая едва не извика от учудване.

— На какво ти приличат тези работи, Дзог? Не вярвам да са баскетболни топки.

— На драконови яйца. Ако не беше толкова дребен, щях да те разцелувам, но без да искам мога да ти повредя главата — отвърна огромното страшилище. — Колкото до намерените от теб най-безценни съкровища, вероятно Гейла ги е снесла преди да умре, после се е опитала да ги скрие. Представям си как с последните си сили е проявила майчин инстинкт. Защото мястото на яйцата съвсем не е под камъните, въпреки че имат много здрава черупка. Здравата логика ми подсказва, че те още са годни. Барди, ако някога не си виждал радостен баща, той сега се намира пред тебе.

— Как се излюпват драконите? — попита наивно младия крал.

— Не ми е удобно да ти го кажа.

— С приятели всичко се споделя, стига да го искаш.

— Добре тогава. Ще ти издам тайната, но ще се закълнеш, че няма на никого да я споменаваш, особено на дъртия магьосник.

— Казвай тогава, заклевам се!

— Драконите се излюпват в драконов полог — каза Дзог. — Всяка драконка го подготвя месеци преди да снесе яйцата си.

— От какво се състои този полог? — запита Барди.

— От драконови фъшкии, които не виждам в наличност, а трябва да са поне два-три тона. Ясно е, че Гейла е снесла яйцата по спешност. Проблемът е много голям, защото докато произведа такова количество фекалии, тези ценни зародиши могат да се повредят. Ах, какво става с мен, ново проклятие увисва над главата ми. На този остров едва ли е останал друг женски дракон и както е тръгнало, ще остана без поколение. А толкова мечтаех да отглеждам децата си!

— Почакай — каза кралят. — Не виждам каква е ролята на драконовите фъшкии? Не могат ли да бъдат заменени, да речем от мътеща гъска?

— Яйцата са големи са за нея, докато фекалиите са тор, който при разлагането си отделя топлина.

— Тогава защо обезателно те трябва да бъдат драконови? Температурата на разлагане на всички нечистотии е еднаква и според мен конските фъшкии са за предпочитане — по-малко смърдят и от тях винаги може да се намери в достатъчно количество. Поне на този остров.

— Да ти повярвам ли? — запита с надежда Дзог. — Защо отново изпитвам нуждата да те разцелувам?

— Човек трябва да вярва на приятелите си, един дракон също. Колко време продължава излюпването на яйцата?

— Чувал съм от баба си, мир на костите й, че трае около три месеца. Най-качествените дракончета се раждат напролет.