Христо Пощаков - Меч, мощ и магия

Едно от последните победни сражения на територията на Сандирия се проведе край селото, в близост до пещерата на Гейла. Новият крал усещаше нетърпението на Дзог, който въпреки изтощението от непрекъснатите полети с боен товар, вероятно искаше да се срещне с бившата си жена, ала драконската му гордост не позволяваше подобно унижение. Но мисълта за възможната поява на малки дракончета, непрекъснато го глождеше. Накрая той не издържа на вътрешното си напрежение и заяви на Барди:

— Време е да разбереш какво става с бъдещите ми деца. Ти пое този ангажимент, а аз се сражавах с противника главно заради тях. Да ти призная, нищо друго не ме е интересувало. Опериран съм от всякакви патриотични чувства.

— Досега беше безценен, Дзог. Докато не сме продължили с военните операции, наистина може да направим визита на Гейла.

— Да не би да намекваш, че отново ще ме използваш като товарно магаре?

— Сигурен съм, че няма да ме изоставиш. Лесно ще ликвидираме черните рицари в Кирикия, предполагам, че те още не са стигнали до Тримония. Докато и един от тях се намира на острова ни, опасността винаги ще присъства. Пълното унищожението на витангите ще осигури спокойното бъдеще на твоите и моите деца.

— Пълно спокойствие има само в гроба. Кой знае какви други ще се домъкнат.

— Няма да ги допуснем. Ще укрепим бреговата си линия и ще бъдем подготвени. Ще създадем и собствен боен флот. Няколко скандански кораба успяха да се измъкнат от унищожението, сигурно вече са донесли вестта за страшното поражение в родната си страна и от там едва ли ще пристигнат нови нападатели. Освен това разбрах, че витангите вече си имат големи неприятности с ромтите, с които воюват на съседния огромен остров.

— Всичко това вече малко ме интересува — възнегодува драконът. — Тръгвай да видиш какво става с децата ми.

— Ще отидем заедно — каза Барди.

— Неудобно ми е. Забравяш, че Гейла ме изгони от пещерата си. Голям срам беше.

— А ти си припомни, че си освободител на Сандирия и служиш на новия й крал. Станал си негов приближен и позицията ти е много по-добра от нейната, която се градеше на заемите, давани на Диотемий. Но него го няма и ако искаш, дори можеш да я изгониш от пещерата й. Разбираш ли, ти вече си официалният дракон на Обединеното кралство, а не тя. Нейното, както се казва е заварено положение. Така че влез в ролята си на победител, който спокойно може да инспектира завоюваните територии. А тъй като не съм чувал за друга пещера намираща се в Сандирия, не ти остава друго, освен да провериш какво става в нея. Съгласен ли си с логиката ми?

— Прав си, но все пак ще се чувствам доста неудобно.

— Това е като при разделени съпрузи, което не им пречи да се срещнат на бракоразводния процес. Там се уточняват права върху децата, делба на имуществото и така нататък. Не се прави, че не си го чувал.

— Така е. Но ще ме бъда срам да си поискам обратно поне едното от куфарчетата със злато и скъпоценности.

— Тогава бъди великодушен. Разговаряй само за бъдещето на децата си. Несъмнено по въпроса за тяхното отглеждане си поставен в по-силна позиция.

— Дявол да те вземе, както винаги имаш право, макар да съм по-умен от тебе. Кога тръгваме?

— Веднага — каза Барди. — Не се намира много надалече. Ще вземем и Горголан със себе си, той отдавна има регулярни отношения с Гейла и също става за посредник.

Тримата тъкмо бяха застанали пред тъмния отвор на пещерата, когато усетиха силно неприятен, сладникав мирис, който сякаш извираше от вътрешността й.

— У-у-у, Гейла, покажи се! — извика сенешалът. — Аз съм, приятеля ти Горголан.

Не се дочу никакъв отговор, само новият полъх на вятъра превърна неприятния мирис в отвратителна воня.

— Гейла, аз съм! — повтори викът си дебелия човек. — Ехо-о-о!

Тишината продължаваше.

— Нещо е станало — каза той смутено. — Ще трябва да проверим. Редно е ти да го направиш, Дзог. Все пак си й бивш съпруг.

— Защо аз? — озъби се драконът.

— Защото ако го направя аз или високо почитаният от мене крал, има опасност Гейла да не е в настроение и да отхапе главата на някой от нас двамата.

— Толкова ли е зла? — попита Дзог. — Защо не ме предупреди по-рано?

— Не исках да те разочаровам. Ами ако се беше влюбила в теб?

— Глупости. При драконите съществуват само мераци и интереси.

— Аз откъде да го зная? Хайде, влизай.

Дзог се повъртя още известно време, но нямаше накъде да ходи. Скоро голямото му тяло се изгуби във в тъмната вътрешност. След няколко мига от там се разнесе ужасен рев и приносителят му бързо излезе навън. Огромните очи на Дзог бяха станали двойно по-големи, а в тях се четеше неописуема мъка.