Христо Пощаков - Меч, мощ и магия

Рицарят беше започнал да съжалява, че не бе оставил колата до хладилния камион, когато пред тях се показаха покривите на селото и тънките струйки дим, които се издигаха над тях.

Главната улица на Бягай-по-далече-оттук се оказа още по кална, Барди влагаше цялото си шофьорско умение, за да се овладее непрекъснатото поднасяне на гумите и да не сгази някое прасе или кокошка, които съсредоточено се ровеха в мръсотията. Тук-там някой селянин надзърваше зад плета на къщата си, ококорваше очи от уплаха и изненада и бързо се шмугваше обратно. За съвсем кратко време местните клюкари разнесоха новината за завръщането на Горо и картинно описаха странната каруца, край покрива на която се забелязвали блестящи прозрачни мехури. След това се сетиха, че старият човек все пак е магьосник и при него някои невъзможни неща могат да станат възможни. Това предположение донякъде поуспокои духовете им.

Въпреки плъзгането на гумите, Барди успя да вмъкне возилото в двора на Горо, после се зае с разтоварването на разнообразното съдържание на багажника му.

Магьосникът отначало изглеждаше доволен от завръщането си в родния дом, след това се сети за липсата на баня, тоалетна и умивалник, с които напоследък бе свикнал и лицето му помръкна. Огнището не беше запалено, вътрешността на къщата бе доста студена. Горо погледна към миризливите кожени дрехи, останали захвърлени в ъгъла на помещението и настроението му съвсем се развали. Беше пристигнал с облекло, подходящо за топъл климат и ще не ще, трябваше да облече старите вехтории.

— Да се постоплим — рече рицарят, докато разтваряше ципа на един от големите сакове, които бе донесъл и изваждаше от него газова печка в комплект с две газови бутилки. — Може да си пуснем и музика или да изгледаме някой друг филм — измъкна той портативна, но мощна уредба, снабдена с приличен по размер сгъваем екран, после постави до нея две плоски тонколони. — Радиото й няма да работи, телевизията също, ала съм взел достатъчно компакт-дискове за да впечатля Розамунда. Следващият сак е пълен с батерии. Ти какво си донесъл за ядене?

— Аз ли? — попита смутено Горо.

— Забелязваш ли друг наоколо?

— Да си призная, повече мислех за съдържанието на дисагите — посочи той двете свързани с каишка пластмасови торби, които още не бе свалил от рамото си. Имаш ли злато и скъпоценности, всичко можеш да купиш. Хляб, козя пастърма, парче свинско, осолена риба и така нататък.

— Само че първо трябва да ги замениш някоя друга скъпоценност за медни монети и то внимателно, за да не останеш без нищо. Не ми се вярва някой от местните селяни да е виждал злато, а тук няма банки.

— Нали ти ни посъветва така да обърнем парите си?

— Дал съм съвсем правилен съвет, а и ти вече го бе изпълнил, така че не го увъртай. Ще разменяме жълтия метал в някое от съседните по-богати царства или ще го предлагаме на търговците, които пристигат при крал Рогонал. Дотогава ще се храним с донесените припаси, по точно с тези, което аз съм донесъл, тъй като ти се оказа по-глупав от дракона. Той поне притежава хладилен камион, пълен с овнешки бутове.

— Защо не си взехме няколко, да кажем на заем?

— Защото не е редно да го подяждаме, чака го тежка зима.

— Тя и нас чака.

— Ние по-лесно ще се оправим, имаме още време. Да видим сега с какво разполагаме — каза рицарят и отвори трети, доста обемист сак.

Докато той нареждаше съдържанието на вътрешността му по масата за заклинания, Горо усети, че устата му се напълва със слюнка. Появиха се опаковки с галети, месни и рибни консерви, стъклени бурканчета с чер и червен хайвер, пушена сьомга, няколко пакета вакуумирана шунка, десетина кутийки разтворимо кафе, три големи буркана с френска майонеза, кутии с плодови концентрати, шоколад и какво ли не още. Продуктите се изсипваха от грамадната торба като от рог на изобилието. Барди беше купил дори макарони, конфитюри, бисквити, ориз и брашно. Докато привършваше нареждането, синкавите пламъчета на газовата печка излъчваха към гърба му приятна топлина.

— Сядай да се нахраним! — нареди рицарят, а магьосникът се сети, че все някога тези блага на цивилизацията ще преминат през коремите им и му стана доста тъжно.

— В Холивуд съвсем не ни беше лошо — отбеляза той мрачно. — Като си помисля, единствената причина да ни накараш да се завърнем е проклетата Розамунда, кльощавата принцеса. Сякаш там нямаше по-красиви от нея!

— Затваряй си устата или по-скоро я напълни с нещо — изръмжа Барди. — Това си е лично моя работа.