Христо Пощаков: Меч, мощ и магия

Горо направи магията, а Барди намери файла, който беше кръстил „Пребиваване в Холивуд“ и го почерни. След това насочи курсора на стрелката наляво в горната част на полето, която трябваше да върне първоначалния текст, който беше добавил. А той гласеше: „Завръщане в кралство Ландирия“.

Бившия рицар задържа левия бутон на мишката, гургилът се намеси и пространствено-временният мехур отново ги обгърна, после в едно мигновение ги запрати в далечното минало.

Озоваха се край пещерата на Дзог — в същото време и на същото място, откъдето бяха тръгнали. Край тях се намираха колата на Барди — последен модел „Форд“, задвижван с водородно гориво и огромният хладилен камион, който беше купен от дракона. Наоколо се стелеше типичната за котловината рядка мъгла, тримата веднага усещаха полъха на нещо отдавна забравено, но съкровено и родно.

— Какво се намира в хладилното отделение на камиона? — попита рицарят, докато обличаше бронята, отново нахлузваше шлема и препасваше меча си. По време на пребиваването си в Холивуд все пак беше успял да го изчисти от ръждата. Анти-корозионната течност бе накарала стоманата да заискри.

— Ти какво очакваш? — озъби се крилатото страшилище и почти изригна пламък. — С изключение на мястото, което заемах във фургона, всичко останало беше напълнено с овнешки бутове. Нали трябва добре да изкарам зимата. Спестяванията ми са скрити в кабината, превърнати са в подходящ вид за околната обстановка.

— Ще трябва да унищожим и двете превозни средства — отбеляза Барди. — Видът им няма да се хареса на местното население.

— Остави това на мен — отвърна Дзог и размята вече мощната си опашка. — Мога да ги превърна в сплескана тенекия, но защо да не използваш „Форда“, поне докато стигнеш близо до кралските двери. Имаш достатъчно гориво, преди да ги доближиш, можеш да го бутнеш в блатото до двореца. Или да се появиш с този елегантен модел пред принцеса Розамунда, сигурно ще й направиш страшно впечатление. Всеки може да пристигне на кон, но тук скъпите коли все още липсват. А ако скриеш компютъра и покажеш съдържанието на чантата, която едва повдигаш, как ли ще реагира? Впрочем защо да не захвърлиш тази умна машинка? Тук се намират само миризливи и прости селяни, няма да можеш да ги впечатлиш.

— Тя може да спомогне за развитието на икономиката на кралството. Купил съм достатъчно дълготрайни батерии с пет годишна гаранция. Защо не насочиш мислите си към драконката Гейла, вместо да се занимаваш с моята личност? — рече Барди. — А ти магьоснико, какво смяташ да правиш?

— Не се притеснявай за мен. Ако имаш нужда от нова магия, можеш отново да ми се обадиш — отвърна Горо и помъкна тежките си дисаги към милото му село Бягай-по-далече-от-тука.

Гургилът, който кръжеше над тях плесна с невидимите си крила и се ухили, доволен от свършената работа. Вече се смяташе за свободен от поетите задължения, макар че за в бъдеще това нямаше да се окаже съвсем вярно.

— Почакайте — извика Барди. — Така ли ще се разделим?

— А как? — попита драконът и се оригна на овнешко. — Нали каза да си гледам драконката и да не се занимавам с тебе.

Магьосникът се бе спрял, беше се обърнал към тях и ги гледаше недоумяващо. Гургилът, който все още се въртеше над главите им, усети инстинктивно, че не е довършил делата си.

— Ти, Горо, не помисли ли мен? Благоприличието изискваше да ме поканиш да пренощувам в дома ти поне тази нощ. А ти, Дзог, така ли ще оставиш камиона? Да речем, че не може да влезе в пещерата ти, няма ли да го скриеш поне в шубраците?

— Той не може да го направи — отбеляза магьосникът. — Много е дебел, за да влезе в кабината. — Нямаш проблеми със спането в къщи, но какво друго предлагаш?

— Вече казах, не можем да се разделим по този начин, преди това трябва да обмислим плановете си за в бъдеще. Прекарахме толкова време заедно, имаме нужда един от друг.

— За мен всичко е ясно — отвърна Горо. — Ти ще отидеш да се представиш на любимата си Розамунда и да й поискаш ръката, аз ще си гледам магиите, а Дзог ще си яде овнешкото, после ще тръгне да търси драконката. Какво сложно има?

— Не е толкова просто. Хайде да започнем с овнешкото в камиона. Още не са паднали студовете и ако някой не припалва хладилната инсталация по един-два часа на ден, месото ще се развали. А ти, дето живееш наблизо, не знаеш как става, да не говорим за едрия ни приятел, който не се помества в кабината. Така и не си извади шофьорска книжка, докато пребивавахме в Холивуд.