Христо Пощаков: Меч, мощ и магия

— Заклинание ли? — попита учуден господин Манделщайн. — Ти да не си откачен бе мой човек, освен това не изглеждаш в първа младост. Както и да е. Все ще ти намерим място за статист, ставаш за дядото на еди коя си. А ти момче отивай в някоя от гримьорните, повикай гардеробиерката и сваляй проклетите си атрибути, ще ти намерим подходящо облекло за днешните снимки. Запиши се при организатора, за да ти платят за участието. Лански, откарай дракона в най-близкия обор и се погрижи да не му дават слама, а овче месо. Утре ще говоря с него за новите ми планове. Ти, стари човече, отивай на пункта за сандвичи и потърси асистент-режисьора Голдман, кажи му, че аз те пращам. Днес съм в добро настроение, обещах и за тебе да измислим нещо. Ти с ризницата, в която още не си се опекъл, как се казваш?

— Барди — отвърна рицарят.

— Сваляй я — нареди продуцентът, сега ще повикам и режисьора.

— Но рицарската ми чест…

— Не говори глупости, ами действай!

Барди неловко започна да се съблича. Внезапно се сети, че долното му бельо отдавна беше изгнило и трябваше да остане гол. Но нямаше друг изход.

— Тоя да не е от движението на есхибиционистите — отбеляза повиканият мустакат човек, който го оглеждаше критично. — Все пак става на работа, въпреки че е кльощав. Ръстът му е подходящ, има приятно лице и изразителни очи. Ако малко го поохраним, ще вземе ролята на компютърния техник в „Потайностите на Титан“. Слушай приятелю, ти имаш ли някаква компютърна грамотност.

— Не — призна голият рицар.

— Няма проблеми, ще го пратим на ускорено компютърно обучение — заяви режисьорът. — Все пак наметни нещо, тръгни към онази сграда и намери госпожица Скайл, тя ще ти намери някакви дрехи и ще те насочи там, където трябва. Кажи й, че аз те пращам, казвам се Розенблот.

Всичко дотук описано нямаше да се развива по този благосклонен начин, ако не бяха намесата и внушенията на гургила, който все пак бе поел някакъв ангажимент и трябваше да управлява събитията, свързани със съдбата на тримата, въпреки, че Лански, Манделщайн и Розенблот мислеха, че вършат добри дела от собствени хуманно-етични съображения.

…Измина около година. Драконът Дзог се охрани, стана доста дебел и дори бе в състояние да изригва пламъци, но понеже беше достатъчно умен, го пазеше в тайна. Във филма, в който го снимаха, предостави това действие на допълнителната компютърна анимация. Шест месеца след ангажирането му с нов договор, той участва в продукция, която го прослави завинаги. Тогава вместо заплащане с месо, той поиска отваряне на банкова сметка на негово име. Продуцентът се видя в чудо, но поради големия касов приход на филма се принуди да удовлетвори исканията му, още повече, че досега никоя фирма, занимаваща се с генно инженерство не бе проявила претенции към огромния крилат и опашат актьор. Дзог получи исканата банкова сметка и с присъщата си интелигентност успя да си изработи подпис. Беше му необходимо доста време, за да го поставя с химикалката, която сграбчваше с предните си лапи. В последствие си поръча личен печат и работите се улесниха. Електронния подпис бе напълно недостъпен за него.

Отначало магьосникът Горо не се радваше на такъв успех, тъй като кариерата му на статист не се прояви като много успешна. В момент на просветление в главата му се появи блестящата идея да си направи собствена фирма, която да обслужва елита на Холивуд и той я създаде. Върху светлинната табела на офиса, който нае, се четеше: „Предсказване на бъдещето, разваляне на магии и предпазване от лоши влияния“ Скоро стана прочут, особено в областта на развалянето на магиите, тъй като и без друго не можеше да ги прави. Доходите му нарастваха с всеки изминал ден и отначало помисли да вложи парите си в покупка на недвижими имоти, но после се отказа и започна да обикаля бижутерийните магазини, купувайки злато и диаманти. Нае си банков трезор и всеки месец проверяваше съдържанието му.

Рицарят Барди прие артистичното име Бърт Грейди, пожъна огромен успех в продукцията „Потайностите на Титан“ и го наеха за супер продукцията „Галактическа сага“. По силата на обстоятелствата компютърните му умения нарастваха с всеки изминат ден и влизането в забранени или кодирани файлове се превърна в неизлечимо хоби. Той положи доста усилия в областта на собственото си самообразование, като оправи английският си правопис и дори навлезе донякъде в тайните на математиката, физиката и биологията, които науки преди пристигането му, бяха доста непонятни за него. Госпожица Скайл му предостави прелестите си и дори намекна за по-трайна и обвързваща връзка, но един ден…