Христо Пощаков: Меч, мощ и магия

— Къде ли сме попаднали? — учуди се рицарят.

— Не прилича на магия за съешване — отбеляза магьосникът.

— Поне тук е топло — установи драконът. — Защо да не подремнете малко, аз ще ви пазя — предложи великодушно и въпреки, че представителите на неговия вид почти не познаваха съня, самият той притвори очи. Горо и Барди намериха някаква захвърлена мека тъкан и я разстлаха върху необичайно твърдата повърхност под краката си, след това решиха да последват съвета му.

Необичайният грохот на утрото разбуди и тримата. Из пространството около сградите се търкаляха някакви огромни неща, някои от тях бълваха дим и във вътрешността им се забелязваха хора.

— Страшна магия — промълви ужасен Горо. — Изглежда сме попаднали при още по-велики магьосници.

— Да се дръпнем встрани — предложи Барди. — Тези огромни неща могат да ни смачкат.

— Не приличат на женски дракони, макар да изпускат дим — тъжно промълви Дзог. — Никога не съм виждал нещо подобно.

Суматохата около тях нарастваше. Разнасяха се гръмогласни викове на непознат език, появиха се колесници впрегнати с коне и драконът без да иска примлясна, а от устата му изскочи почти забравено облаче дим. Някакъв дебел мъж със странни прозрачни кръгчета върху лицето се приближи към тях и очите му се облещиха. После махна с ръка към някакъв кльощав индивид и го повика при себе си.

— Откъде се домъкнаха тези статисти, Лански? — попита той гневно. — Появата им нито съвпада с графика на студиото, нито с тематиката на продукцията. Ти си организатор, искам точен отговор. Защо се мотаят на снимачната площадка и ми се пречкат?

— Нямам понятие, господин Манделщайн — отвърна режисьорът. — Да пукна, ако зная откъде са се взели. Холивуд е толкова огромен, сигурно някой е сбъркал дестинацията.

— Хей, вие! — обърна се продуцентът към замрялата тройка. — В кой филм сте статисти?

Невидимият гургил, който поради своята същност продължаваше да е благосклонно настроен към тях и се бе принудил да ги придружи в придвижването на пространствено-временния мехур, реши да им помогне. За част от секундата, той им внуши смисловото значение на американската реч, а за друга, още по-малка, че се намират в най-голямата фабрика за илюзии, разположена край Лос Анжелис, щат Калифорния, наречена Холивуд. И в тези мигновения, благодарение на него, те разбраха, че се намират в свят, различен от техния.

Природата не търпи липса на приспособяване. И с помощта на благосклонния към тях гургил, те го направиха възможно най-бързо. Но не всичко около тях оставаше разбрано, тъй като то не бе напълно ясно и на самото митическо същество, променило съдбите им. По принцип представителите на тази древна раса не притежаваха голяма доза интелигентност, те по-скоро действаха интуитивно.

— Не знаем как се оказахме тук, господине — чистосърдечно си призна Дзог. — Идваме от далечни краища.

— Ха, за първи път срещам говорящ дракон — учуди се продуцентът. — В коя биогенетична лаборатория те създадоха?

— Един дракон не винаги притежава данни за създателите си — скромно отвърна страшилището. — Достатъчно е че съществувам и мога да говоря.

— Любопитно — заяви със засилен интерес господин Манделщайн и очите му се ококориха зад очилата, които по това време почти никой не носеше, но продуцентът беше традиционалист. — Бих могъл да те наема за някоя следваща продукция.

— Съгласен съм, но ако ми осигурите някоя друга овца, все пак драконите не се хранят с въздух — осмели се да изрече Дзог, тъй като по природа драконите са много интелигентни и практични, дори по-интелигентни от хората. — Може и конско месо, но то ще ви излезе по-скъпо. Овчето е за предпочитане. Не бих отказал и нещо в аванс.

— Браво момче! — възхити се Манделщайн, приближи се към дракона и го погали по опашката. — Не зная дали са сбъркали пратката, но ти ще останеш тук и ще ти осигуря комфортни условия. Бъдещето ти в Холивуд е осигурено, вече усещам нови добри идеи. Имаш ли име?

— Казвам се Дзог. Но бихте могли да се погрижите и за моите приятели. Пристигнахме тук заедно.

— Ей, ти, с ризницата. Няма ли да я свалиш, за да не се свариш в нея? Не съм чул да се предвижда програма за производство на рицарски филми. Кой дявол те довлече на снимачната площадка?

— Не е дявол, а този — посочи Барди магьосника. — При него все нещо не излиза както трябва.

— Не съм виновен — едва не проплака Горо. — Някой друг ми внуши да направя заклинанието.