Христо Пощаков: Меч, мощ и магия

— Грешка — смутено потвърди магьосникът. — Но можеш да ме научиш да включвам инсталацията или по-добре да направя магия за замразяване.

— Не му вярвам — прохърка драконът. — Много е некадърен. — Да си призная, не бях помислил за подобни трудности.

— Той може да си купува овце, вече е богат — сети се Горо. — И да ти компенсира коня, дето го изяде.

— Тази дръглива кранта ли? — възмути се Дзог. — Ама вярно, обещах нещо по този въпрос.

— Да продължим нататък — каза Барди. — Нали за да купиш каквото и да е, някой трябва да урежда отношенията ти със селяните. Те ще се страхуват от тебе, особено след като си станал толкова дебел и можеш да изригваш пламъци. Дори могат да наемат някой друг рицар, способен да те убие, за да заграбят богатството ти.

— И за това не бях помислил, въпреки че съм толкова умен. Дали да не си наема телохранител? Или да сключа договор с охранителна фирма?

— Следователно имаш нужда от посредник и не виждам кой друг да бъде, освен магьосникът. Съгласен ли си Горо?

— По принцип не обичам големите ангажименти, но в случая няма как да откажа — почеса той наболата си брада, която в Холивуд бръснеше редовно, ала тук, в Ландирия, за всеки магьосник бе редно да има такава.

— Помислихте ли кой ще сватоса Дзог за драконката Гейла? При драконите не е прието чифтосване без сватовник, така ли е?

— Така е — унило потвърди люспестият опашат и смутено изригна пламъче. — За това пък съвсем не бях помислил. — Ти не можеш ли да поемеш този ангажимент? — светнаха очите му умолително.

— Разбира се — потвърди Барди. — Не ти ли е известно, че всички рицари проявяват благородство в постъпките си?

— Много ще съм ти благодарен — облекчено изрече драконът. — Признавам, не знаех към кого другиго да се обърна. След това обезателно ще ти купя нов, чудесно охранен кон.

— Ти също се нуждаеш от мен — обърна се Барди към Горо. — Зимата наближава, а преди нея идват заразите. Представяш ли си да лежиш изнемощял и изпотен, и да няма кой да те погледне? Годините ти не са малко, за теб всяка болест е опасна. Сети ли се да донесеш някакви лекарства?

— Не. А колкото до гледането ми, мога да наема някой да върши тази работа — смутолеви магьосникът. — Ще му платя каквото поиска.

— Няма да е същото. Най-много да разбере къде си скътал скъпоценностите и да гледа как по-бързо да те вкара в гроба.

— Не приказвай такива неща, настръхвам от ужас!

— Човекът ти гледа доброто, а ти даже не го покани да преспи в къщата ти — възмутено се намеси Дзог.

— Когато одъртееш, не можеш да си толкова съобразителен. Ще те видя и тебе след още двеста-триста години.

— Едва ли ще имаш такова удоволствие — изхили се драконът. — Нямаш и внуци, които евентуално да го установят, да не говорим за правнуци.

— По правило магьосниците не се женят — оправда се Горо. — Жените само ги разсейват при упражняване на основната им дейност.

— Приятелите не се разправят по такъв начин — намеси се Барди. — Макар Дзог да твърди, че си некадърен, преди да посетя Розамунда ще поискам да ми направиш любовна магия.

— Няма да има голяма полза от нея, ама карай да върви. Поне няма да има и вреда — произнесе примирително драконът.

— Всеки в даден момент може да има нужда от другия, мисля, че го разбрахте — изрече рицарят. — Затова трябва да продължим с по-близките си отношения. В Холивуд не се бяхме виждали цели два месеца, би трябвало да се засрамим. А сега, докато се занимавам с укриването на замразеното овнешко, ти, Горо вкарай багажа си в колата. След малко тръгваме към селото.

— Моите богатства са скрити под седалките в кабината на камиона — каза драконът. — Там се намират две-три хубави куфарчета. Ако обичаш подай ми ги, преди да паркираш зад храстите. Вече съм намислил къде да ги скрия, така, че никой друг да не може да ги намери.

— Добра идея. И аз мислех така да направя — промърмори магьосникът и тръгна към Форда.

Невидимият гургил, който продължаваше да се върти над тримата въздъхна и придоби усещането, че за да пооправи и подобри съдбите им, го чака страшно много работа. Какво друго можеше да направи, след като предназначението на всички гургили е такова? Задачата, с която се бе заел не беше от най-леките. Крилатото създание изпъшка беззвучно и литна към висините, където по-студената разредена атмосфера щеше да му избистри мислите.

След като Барди приключи с укриването на тежката машина, той се сбогува с Дзог, запъти се към колата си, където вече се беше настанил Горо, влезе в нея и веднага я подкара към Бягай-по-далече оттука. Луксозното превозно средство отначало подскачаше по неравностите на склона на планината, после стигна до стария коларски път и колелата му започнаха да затъват в калните локви, останали в дълбоките коловози, направени от селските каруци.