Христо Пощаков - Меч, мощ и магия

Горо изпълни поръчката и му ги подаде връзката.

— Можеш ли да боравиш с дистанционното заключване?

— Не — призна магьосникът. — В Холивуд винаги използвах таксита.

— Слушай сега. Вземаш ключодържателя, насочваш го към колата и натискаш зеления бутон. Отваряш багажника и в левия заден ъгъл виждаш пакети с тоалетна хартия. Вземаш два от тях, заедно с куфарчето на компютъра, което лежи в съседство. Изваждаш ги навън и затваряш багажника. След това отново натискаш два пъти червения бутон и заключваш колата. Ще чуеш хлопването на ключалките. Остава ти да донесеш взетото. Разбра ли всичко? Повтори!

— Отварям багажника и вземам компютъра. Затварям го и оставям тоалетната хартия. Натискам два пъти зеления бутон и заключвам колата.

— Чакай, чакай. Всичко обърка. Хелга!

Сякаш очаквала повикването, девойката незабавно се появи.

— Слушай какво обяснявам на този дръвник. Искам да го придружиш, защото съвсем е изкуфял.

И Барди повтори обясненията.

— Всичко ли е ясно, Хелга?

— Запомних реда на действията. Но не проумях нито какво означава „дистанционно отключване и заключване“, нито „компютър и тоалетна хартия“.

— Няма значение. Като се върнеш, ще ти обясня. Важното е да контролираш действията на стареца. Хайде, тръгвайте заедно!

След двайсетина минути те се завърнаха и донесоха исканото.

— Дръж, това е за теб — Подхвърли Барди на Горо единия пакет. Да не кажеш, че съм скръндза. Но друг няма да има. Ела утре отново да ме видиш.

— Ще направя магия за бързо зарастване на рана — каза магьосникът.

— Гледай да не я сбъркаш, току-виж ми поникнали рога и опашка.

— Този път особено ще внимавам — обеща магьосникът преди да излезе.

Рицарят отвори куфарчето и включи компютъра. Цветния дисплей светна. Той се разрови из директориите, намери „Енциклопедия Британика“ и я вкара в оперативната памет. Едва сега забеляза, че девойката продължаваше да стои край леглото му и го наблюдаваше със страхопочитание.

— Виждаш ли това нещо? — подкани я той с жест да се приближи към него. — Това е прекрасна машинка, нарича се компютър. Почти бях забравил за съществуването й, но сега имам достатъчно време, за да се занимавам с нея.

Барди избра от енциклопедията раздела екосистеми и кликна два пъти върху иконата „борова гора“. От репродукторите на компютъра се раздаде шум на вятър, разнесоха се птичи трели и ръмжене на мечка. Ароматизиращият блок изпусна през вентилаторчето си боров мирис. Той беше едно от последните въведения на Енциклопедията. Нейната микрочипова и памет се продаваше заедно с капсулите на ароматизатора, които съдържаха цяла гама мириси — от море, блато, савана и джунгла, до миризми на парфюми. Очите на Хелга се отвориха широко от изненада, а той едва сега ги забеляза — бяха топли, с кехлибарен цвят и много красиви.

— Това е чудо — промълви стъписаната девойка. — Не си представях, че може да съществува! Сигурно е създадено от велики магьосници!

Той реши да не я разубеждава. Потърси „мултипликация“ и й пусна няколко демонстративни анимационни филми. Кучета гонеха котараци, вещици правеха лоши магии, делфини и тюлени жонглираха с пъстри топки. Видяното направо я срази.

— Ще ми покажеш ли и друг път такива чудеса? — успя да възвърне говора си тя. — Сега е време да ти донеса обеда.

— Разбира се — обеща щедро Барди.

Докато тя отсъстваше той се сети за въпросите, зададени от Дзог, по време на втория военен поход и реши да се порови из енциклопедията. Започна разпита, като написа думата Шумер. От наличните деветдесет регистрации, избра началната, отвори файла й и прочете: „Най-старата държава в историята на човечеството, създала първите златни бижута и писменост — някъде около 3100 години преди раждането на Христос. Намирала се е в юго-източна Азия. Шумерската писменост е просъществувала до около шестстотната година преди новата ера, използвана от други древни държави. По това време шумерският език вече не е бил говорим.“

Рицарят потърси на „шумерска писменост“ и на екрана се показаха непонятни клинописни знаци.

„Следователно Шумер е съществувал в света на Холивуд“ — направи той мъдро заключение и попита за Ландирия.

„0 регистрация“ — излезе на екрана лаконичен надпис. Същото се случи с Кирикия, Сандирия и Тримония. Беше чувал и за три-четири други задморски страни като Джипта, Брита, Велика Ромта и Скандания, но според енциклопедията такива държави не съществуваха или никога не бяха съществували. Барди се прехвърли към съдържанието на Конгресната библиотека, но резултатът бе същия. Той неволно опипа рамото си. Беше съвсем реално, както бе истинско и всичко около него. Горо притежаваше стара шумерска книга със заклинания, древен Шумер бе съществувал и в неговия свят. Следователно нещо не беше в ред. Трябваше да разбере първо къде се намират Ландирия и съседните й кралства, а след това да продължи с изследванията. Но Рогонал беше полуграмотен тип, който освен няколко сключени договора, написани на овча кожа и напъхани в един от отворите в стената на мазето му, не притежаваше никакви други писмени документи. Налагаше се да събере повече информация от съседните кралства.