Христо Пощаков - Меч, мощ и магия

— Напре-е-ед! — изрева Барди. — Загасете факлите и грабвайте мечовете и секирите.

Настъпи страшна сеч, от която пострадаха и доста горски животни. Дивите хора за първи път се виждаха в такова чудо, простата им психика ги доведе до паника. Изстрелите на арбалетите повалиха доста от тях, но когато се стигна до ръкопашен бой, те се поокопитиха и започнаха здраво да се отбраняват. При тази промяна на ситуацията, копията вършеха най-добра работа.

Барди се оказа в центъра на сражението. Драконът до него вършеше добра работа. Пламъците му пърлеха козината на противниците, които обезумяваха от ужас и ставаха лесни за довършване. Повалените от могъщата му опашка диваци надаваха вой със счупените си кокали. Мечът на рицаря се напои с кръв до дръжката, самият той се превърна в методична машина за убиване. А след като забеляза труповете на няколко войници, които лежаха със смазани глави по земята, направо обезумя от ярост.

Сражението не продължи дълго. Няколко извънредно грамадни дивака успяха да пробият обръча и откраднали няколко копия, успяха да се измъкнат. След тях се втурнаха и уплашените животни, които дотогава не бяха успели да се измъкнат от зоната на битката.

Рицарят най-после спря да сече жива плът и се огледа. Почти цялата повърхност на поляната беше осеяна с трупове. Тези на диваците бяха почти три пъти повече от войнишките. Оплискани с кръв, стотниците му бяха останали читави. Бяха се приближили до него и очакваха нови нареждания.

— Браво юнаци! — похвали ги той. — Всички оживели герои ще получат награди.

— И аз ли съм такъв? — обади се Дзог и помръдна опашка.

— Разбира се. Не виждам друг по-голям от теб — рече Барди и се обърна към стотниците. — Прибирайте телата на загиналите бойци и да тръгваме обратно към пътя. Там ще оставим труповете на загиналите, в последствие ще пратим каруци да ги приберат. Утре ще им направим погребение с почести.

— Добра работа свършихме — отбеляза Дзог на връщане. — Ако някога ми се родят дракончета, ще има какво да им разказвам.

— Жалко за убитите войничета. Ако имах повече време за военна подготовка, щяхме да дадем по-малко жертви — отбеляза Барди.

— Войната е лошо нещо — каза драконът. — Но не може без загуби. Колко са нашите убити? Преброи ли ги?

— Шейсет и седем добри момчета — въздъхна рицарят. — Не очаквах толкова много. Дивите хора се защитаваха като дяволи.

— Почти една трета от наличния състав. Лоша работа. Ще трябва да направиш нова мобилизация.

— Ще бъде доста трудно. Но като че нямам друг избор.

В ранния следобед, войската стигна до замъка. Часовоите на кулите бяха забелязали пристигането им и предупредили хората вътре, поради което всичките му обитатели излязоха да ги посрещнат. Новината за победата беше радостна, а вестта за загиналите войници — тъжна. Те бяха роднини на голяма част от прислугата и стражите. Рогонал се бе разделил с мазето си, Розамунда не се забелязваше наоколо.

— Добре дошли, храбри войни — започна кралят прочувствена реч. — Ландирия ви е благодарна, аз също. Менестрелите дълго ще пеят за славната ви победа, а търговците ще разнасят по съседни страни чудесната новина. Зная, че ви очаква нова, още по-страшна битка, но нямам съмнения, че отново ще се справите. Веднъж победен, врагът няма да се съвземе. Обявявам общонародно тържество, дори ще отпусна малко пенлива течност от скъпоценните си запаси. Ела да те прегърна, скъпи принце!

Барди не беше много въодушевен от изблика му, но се остави да бъде мляснат по бузата.

— Къде е принцесата? — попита.

— Ах тази моя дъщеря — въздъхна кралят. — От както донесе подвижните картинки, не се отделя от тях. Казах й да излезе да те посрещне, но не ме послуша и нищо повече не можах да направя. Вироглава е като коза. Ако майка й не беше починала толкова млада, сигурно щеше да получи по-добро възпитание. Но нямах достатъчно средства, за да й осигуря гледачки от чужбина. Надявам се да ме разбереш, синко. Тя е една от причините, която ме кара често да се усамотявам в мазето — въздъхна Рогонал. — Но преди да се ожениш за нея, не можех да изтъквам недостатъците й. Всеки баща гледа да си хвали стоката. Разправяй сега, как мина битката?

Колкото и да беше уморен, рицарят набързо описа по-главните моменти от сражението, като не забрави да похвали храбростта на войниците и неоценимата помощ на Дзог.

— Чудесно! — възкликна Рогонал. — Ако бях на твое място, нямаше да се оправя. Производството на бира е много по-лесно нещо. Отивай сега да се почистиш от кръвта и да се видиш с жена си.