Христо Пощаков - Меч, мощ и магия

Почувства се освежен, закуси с галета и конфитюр, изпи чаша пепси-кола и бързо се облече. Държавните дела го чакаха, първата му работа бе да отиде при ковача.

Към обед копията вече бяха готови и той нареди да ги отнесат при войниците. След това се зае да им обяснява боравенето с новия вид оръжие, което бе доста по-лесно от въртенето на меч. Раздаде го на една трета от войската си — на тези, за които не достигаха бойни секири.

Днешното следобедно учение беше проведено в пълно бойно снаряжение. Околността гръмна от ударите по щитовете, а драконът, който обикновено дремеше някъде наоколо бе принуден да се събуди. По едно време и цар Рогонал се подаде от замъка си, за да разбера каква е причината за тази шумотевица.

Барди остана доволен. Бившите селяни се налагаха мъжки и изглеждаха готови да защитят родината си. След като те се умориха да се налагат взаимно, той преустанови учебния бой и даде знак всички да се строят в редици.

— Храбри съотечественици — обърна се към тях с подходящ патос. — Очаква ни първото изпитание. Възможно е много от вас да паднат в истински бой, но тяхната смелост ще остане в сърцата ни. Утре ще тръгнем на поход срещу дивите хора.

— Дали сме достатъчно подготвени, мой Генерал? — осмели се да го попита Дого. — Онези са доста яки типове!

— Това може да се провери само в истински бой — увери го рицарят. — Сега отивайте в казармата, искам добре да си починете. Знаете какви са военните закони. Ако някой дезертира тази вечер, ще бъде осъден на смърт.

— Едва ли ще се намерят такива — успокои го стотникът.

— Може да има, а може и да няма. На следващата сутрин първата ти работа ще бъде да преброиш хората си.

— И аз ли ще идвам? — попита Дзог, който се беше доближил до него.

— Без теб не може — заместваш цял танк. — Само че ще вървиш последен, за да не плашиш дивите хора. Те трябва да ни нападнат, за да ги избием. Ще проведем две наказателни акции. Една в тази гора и една в по-голямата, по пътя към Сандирия. Сигурно дълго ще се мотаем между дърветата.

— А защо да не ги примамим? Прояви малко военна хитрост, Барди. Докарай на някоя поляна няколко овчари със стадата си, скрий хората си наоколо и ги накарай да се маскират с клони. С две думи направи засада. Така ще бъде много по-добре, отколкото да се провираш през шубраците. Ще имаш и добра видимост, за да командваш действията на войската.

— Дзог, знаеш ли, че скоро много ще ми липсваш? — каза рицарят. — Но докато все още си тук, те назначавам за мой главен съветник.

— Отдавна трябваше да го направиш. Колко пъти съм ти казвал, че драконите са по-умни от хората. А добрите съвети е редно да се заплащат. Нареди да ми донесат някоя овца. Грижиш се за войниците си, а мен ме забравяш.

— Коремът ти се е подул като балон. Още малко и ще се спука.

— Не му бери грижата. Първо той си е мой и второ е МНОГО ГОЛЯМ КОРЕМ — подчерта той с подходяща интонация последната част на фразата си. — Може да побере цяло стадо.

— Прави каквото искаш — реши да не спори рицарят. — Наистина, като не мислиш за здравето си и повишения холестерин, коремът наистина си е твоя работа.

— След като се убеди, че е така, отивай при сенешала и му кажи да ми донесе исканото.

Барди се насочи към замъка и при влизането си в двора му едва не се сблъска с Горо.

— Извинявай, че те срещнах — произнесе магьосникът.

— Какво искаш да кажеш.

— Че напоследък не обръщаш никакво внимание на приятеля си.

— Не виждаш ли, зает съм. Подготвях похода срещу дивите хора. Ако толкова държиш да ме виждаш, утре тръгвай с мен. Сигурно ще има жестока битка.

— Ако поразмисля, всъщност не държа толкова да те придружавам — призна си Горо. — Старите ми кокали не са подходящи за такива геройски дела.

— Тогава направи магия за победа — рече рицарят-генерал.

— Виж това пу го мога. Съвпада със специалността ми.

— Да не забравиш. Ще я направиш още тази вечер. Как върви преподаването на Розамунда?

— Тя вече не се нуждае от такова. Помни като слон, както казваха в Холивуд. Всичките ми уроци се запечатаха в главицата й и вече сама си превежда филмите. Последния път ме отпрати, като ми каза да си намеря други занимания.

— Я виж ти. Изглежда съм се оженил за наистина способна принцеса.

— Как да не е такава? Почти ти изяде припасите, обсеби ти вещите, накичи се със златни бижута и взе да диктува семейното положение. Както е тръгнало, гледай да не те изгони от замъка.

— Ти откъде ги знаеш тези подробности и какви ги приказваш? — попита го ядосано Барди. — Дрънкаш, колкото да не заспиш!