Христо Пощаков - Меч, мощ и магия

— Следващият! — подкани Барди.

— Овчарите нямат достатъчно кучета, за да ги натирят към това място, мой Генерал — изпъчи се стотникът Заган.

— Правилно разсъждение. Ти какво ще кажеш? — обърна се рицарят към третия стотник, който се казваше Бино.

— Войниците също ще се изподерат в драките — отбеляза той авторитетно.

— Отхвърля се. Това им е работата. Дзог, какво ще добавиш?

— Когато дадох предложението, не бях помислил за тези обстоятелства. Ще ти призная, че колкото и да съм умен, нищо повече не мога да измисля.

— Какво ти е мнението по въпроса, Горо?

— Лично аз имам пацифистки убеждения. Не е ли възможно да се намери по-цивилизован подход? Например да обясним на тези космати същества, че това, което правят не е добро. Може да подлежат на превъзпитание.

— Разправяй ги на другиго. Как ще ги убедиш? С ръмжене, рев или озъбване? Дивите хора издават само гърлени звуци и се разбират помежду си с жестове. Можеш ли да превъзпиташ маймуна?

— В Холивуд имаше една такава. Беше много културен орангутан, който играеше в редица филми. Хапваше банан и…

— Я стига, Горо — ядоса се Барди. — Не сме се събрали да слушаме глупости. След малко тръгваме на война, а ти ми говориш за мирно решение на въпроса. Или давай някакво свястно предложение, или си отивай.

— Ами да речем да закараме на поляната кози. Те по-лесно се оправят със шубраците.

Главнокомандващият се замисли. Войската беше строена, беше късно да търсят тези животни.

— Не става — отсече той. — По-добре да сменим тактиката.

— С каква? — попита драконът.

— С образуване на железен обръч — внезапно се сети Барди. — Трябват ни много стари парцали, които ще напоим с гранясала мас.

— Ей богу, нищо не разбирам — обади се Горо и като че ли изрази общото мнение.

— В гората е тъмно и ще направим факли. Дивите хора сигурно се плашат от огън и ще бягат от него. Войниците ще се разпръснат на около десетина лакти, ще вървят и ще удрят с дръжките на факлите по щитовете си, за да вдигат голям шум. Ще се придвижват във форма на дъга, която постепенно ще се затваря от двете страни. На диваците няма да им остане друга възможност, освен да избягат на светло, което означава да се съберат на поляната. Тогава ще ги ударим.

— Страшен си Барди. Как само го измисли! — похвали го Дзог! Да не си го гледал в някой филм?

— И така да е, да не губим време. Нареждам войниците да си отрежат дръжки за факли! И всеки да вземе по няколко резервни — заповяда генералът на стотниците. — А ти, Горо, по-добре си отивай.

Приготвянето на парцалите и накисването им в топена мас отне ценно време. След подходящи указания факлите бяха направени и Главнокомандващият връчи на Дого, Заган и Бино по една запалка, като им обясни как да боравят с нея. В един от саковете му се намираха още много.

Войниците се строиха по двама и Барди даде знак за потегляне. Скоро дългата колона се изви по коларския път край реката, край която се стелеше рядка мъгла. Тримата стотника тайно щракаха със запалките си, войската се движеше стегнато.

— Сто-о-ой! — изрева след около час рицарят. — На-ля-я-я-во!

Стотниците повториха като ехо заповедта.

— Запали факлите!

Изпълнението на второто нареждане отне поне десетина минути.

— Готови ли сте? Напред към гората и гледайте да не я подпалите!

— А аз какво да правя? — попита Дзог. — Не мога непрекъснато да изригвам пламъци. Ще получа ларингит!

— Ще вървиш близо до мен — поясни Барди. — И ще си отваряш големите очи. Ще пускаш пламък само ако видиш див човек.

— Разбрано — потвърди драконът. — А какво ще стане, ако се заклещя между някои тесни дървета?

— Такива не съществуват. Има тънки и дебели. Първите ще поваляш, а вторите ще заобикаляш. Нали си много умен?

— Такъв съм си. Но понякога ме мързи да мисля.

Все пак Дзог се отнесе напълно сериозно към изпълнението на военната мисия. Чупеше колкото се може по-гръмко клони под лапите си и от време на време надаваше смразяващ душата рев. Гората се озаряваше от стотиците факли, шумът от ударите на дръжките им по щитовете беше неотразим.

Първи се разбягаха горските животни. Елени, диви прасета, зайци и мечки. Катериците се свиха по върхарите на дърветата, гледаха надолу и озадачено кокореха топлийките на очите си. Лалугерите и язовците се изпокриха по дупките си.

Барди първи забеляза няколко диви хора, които отчаяно отстъпваха в желаната посока. Грамадният им водач от време на време се обръщаше, помирисваше въздуха и усетил неприятната миризма на Дзог отново побягваше. След не по-малко от час дандания, пред тях се показа светлото пространство на поляната. Гъмжеше от диваци и дивеч.