Христо Пощаков - Меч, мощ и магия

— Ти си приспания, но все някой ден ще се събудиш. — Старите магьосници по-добре ги разбират работите. Горивото на колата ще свърши, филмите все някога ще й омръзнат, а специалните лакомства няма да ги има. Ще трябва да минете на печено овнешко с питки-подметки. Впрочем какво стана с бирата в алуминиевите кутии, която донесе? Не виждам такива опаковки да се мотаят из замъка, а те сега са станали много модни. Слугите ги използват за чаши и една празна кутия от пепси-кола върви по две петачета.

— Добре, че ме подсети. Сака с бирите като че ли остана в багажника на колата.

— Ако Рогонал разбере, сигурно ще те убие. Липсата на тази скъпоценна за него течност го принуди да стои по цели дни в мазето си и да слухти по бъчвите. На твое място изобщо няма да му я показвам. По-скоро ще напия тази вечер Розамунда.

— Защо?

— Ами сещай се. Утре отиваш на бой, всичко се случва. Нали трябва да получиш необходимия тонус?

— Хммм — замисли се младият мъж и реши да смени темата. — Ти накъде се беше запътил?

— Ами да си побъбря с Дзог. Той много не ме обича, ама карай да върви. Старите хора обичат да приказват, а когато няма с кого, животът им става скучен. Слугите са прости. Ще ми говорят глупости и ще ме молят да им правя безплатни магии. Принцесата вече не ме иска, ти си вечно зает, а Рогонал не излиза от мазето си. Така, че се сетих за дракона.

— Отивай тогава — каза му Барди, обърна се да види дали изчезва през входа на замъка и се отправи към колата си. Съветът на магьосника не беше съвсем за изхвърляне.

Взел десетина бири в пластмасов плик, Барди се отби при сенешала и му нареди да снабди Дзог с исканото животно, после се запъти към собственото си жилище.

Завари жена си с обичайното й напоследък занимание. Този път гледаше филм с негово участие и благоволи да извърне глава към него.

— Добър си като артист, но не си съвършен — реши да се заяде тя с него. — И най-впечатляващата ти сцена е тази, в която се оправяш с извънземното чудовище, което излиза от бордовия компютър. Но все пак не можеш да се сравняваш със Сандораг.

— Нали доскоро бях твоят герой?

— Вярно, така беше — призна тя и въздъхна. — Но нещата в живота са преходни.

— Какви ги дрънкаш? — усети гняв рицарят, но се сети за съвета на Горо и реши да го уталожи. — Виж какво съм ти донесъл, скъпа.

— Какво е това?

— Най хубавата бира на света. Датска е.

— Този боклук ли? Дай го на баща ми да се налива. Веднъж опитах от неговата помия и веднага я изплюх.

— Да но това питие е съвсем различно. Опитай от него, след това ще приказваме.

Барди отвори една от кутиите, наля чаша пенлива течност и с елегантен жест я поднесе.

Розамунда отпи глътка, замижа за миг, после млясна с език и отпи още една.

— Това е нещо съвсем различно — установи тя. — Приятно е да се пие.

— Ще го оставим само за нас двамата. Няма да казваш на Рогонал — предупреди я съпругът й.

— Да не съм луда? Нали нищо няма да остане. Налей ми още.

Той само това чакаше.

Принцесата започна да обръща чаша след чаша и скоро движенията й станаха привични, като на всеки пияница. Изглежда, че наследеното от Рогонал си казваше думата.

След петата бира, жена му изгледа със замъглен поглед.

— Ела при мен, скъпи ми Сандораг — прошепнаха нежните й устни.

Барди реши да не започва скандал, сигурно беше много опиянена, за да направи такава груба грешка. И той й прости, като я взе в обятията си.

Преди да обяви началото на похода, генералът свика военен съвет. Състоеше се от тримата стотника и Дзог, а Горо беше повикан като наблюдател. Войниците вече бяха строени и потръпваха от сутрешния студ. Цареше полумрак, до изгрева на слънцето оставаше доста време. Беше късна есен и зимата напомняше за своето пристигане.

— Събрал съм ви, за да обмислим предстоящата си тактика — започна главнокомандващият. — Обмислих вчерашното предложение на Дзог, в него имаше много рационални елементи, но се намираха и известни слабости. Той предложи да намерим подходяща поляна, да закараме там няколко стада и да устроим засада, като замаскираме войниците в околността й. Идеята е добра, но крие известни неудобства. Рано тази сутрин говорих с някои от местните гъбари. Настина такава подходяща поляна съществува, но тя се намира в центъра на гората. Искам да чуя вашето мнение.

— Искам да доложа, Ваша Светлост! — стегнато се изправи Дого. — Драките между дърветата ще пречат на преминаването на овцете.