Христо Пощаков - Меч, мощ и магия

Научил достатъчно, кралят се сети как по-бързо да се отърве от делегацията.

— Какво ви казах предишния път? — попита той гневно. — Към кого да се обръщате по такива въпроси?

— Към главнокомандващия, принц Барди — отвърна Сарко от Бягай-по-далече-оттук и поглади сплъстената си руса коса от смущение. — Но ние за всеки случай решихме да дойдем при вас, Ваша Светлост.

— И да ме занимавате с въпроси извън моята компетентност ли? Я ми се махайте от главата — разгневи се той, напусна тронната зала и се запъти към съкровеното си мазе.

Селските старейшини разочаровано се оттеглиха и не след дълго откриха рицарят-генерал да дава разпореждания на военния плац. Нодо от Слънцепек се осмели да се приближи до него.

— Спаси ни, велики Принце! — примоли се прочувствено той. — Напоследък живеем в непрекъснат страх.

— Нали това се опитвам да правя. В близко време ще започна военни действия, но кога — няма да ви кажа. Това е военна тайна.

— Дано да е много скоро — изрече с надежда Кори от Прескочи-клечка. — Защото ако продължава така, дивите хора ще ни изядат и ушите.

— Както виждате, правя всичко възможно за нашата защита. Имайте още малко търпение.

Старейшините си тръгнаха леко поомърлушени, но все пак в тях се появи надежда. Барди ги изпроводи с поглед, погледна часовника си и реши, че е време да се прибира в замъка. Чувстваше се извънредно уморен, а мислите за войската му продължаваха да го занимават. Беше въоръжил войниците си с мечове, щитове арбалети и бойни брадви, но като че ли нещо липсваше. „Копия — сети се той. — Още утре ще заръчам на ковача да изработи за тях железни накрайници. А тънки дървета тук не липсват.“ Поуспокоен от правилно взетото решение, рицарят смело се насочи към покоите на собствената си жена.

— Здравей скъпа — приближи се той към Розамунда и я целуна по сладкото вратле.

Тя беше седнала пред уредбата и изпиваше с очи действието на филма, който беше пуснала.

— Тихо, не ми пречи — произнесе недоволно тя. — Този го гледам за трети път. Сега ще се появи Сандораг и ще пръсне главата на извънземния изрод с бластера си. А после ще освободи омагьосаната в силово поле Меланойа. След това ще падне голяма любов в безтегловно състояние.

Барди я погледна изумен — изреченията й бяха смесица от ландирски и английски думи, а тя произнасяше последните без да се смущава и запъва, сякаш беше израснала с бластери и силови полета. Скъпата му жена наистина беше необикновено схватлива личност.

Рицарят се нахрани с вечерята, оставена на масата в ъгъла съблече дрехите си и се излегна на широкото легло на принцесата. Но изцяло погълната от гледането на филма, тя изобщо не го забелязваше.

„Дали да не скрия проклетата уредба? — разсъждаваше той под завивката си. — Какво ли е правила по цял ден, преди да донеса проклетата придобивка?“

Но след като поразмисли малко, реши, че при сегашната му заетост, за Розамунда е по-добре да продължава със заниманията си.

Най-сетне филмът свърши. Тя се приготви за спане и най-сетне благоволи да легне до него. Барди веднага се присламчи към тялото й, в търсене на близост.

— Не сега — отряза го любимата му жена. — Друг път.

— Защо? — попита обиден той.

— Защото си мисля за главния герой на филма, за неговата смелост и галантност. Ти нямаш толкова силно изразени качества.

— Но той е само един артист. Познавам го, в живота Сандораг е типичен мухльо.

— Не ме интересува. Важното е как съм го възприела от ролята му. Не е редно да върша с теб разни работи и да си мисля за него.

— Не вярвах, че такъв боклук може толкова да те впечатли. А и филма не е първокласен. Никога не е печелил награди.

— Нарочно ми ги разправяш тези неща, за да мисля по друг начин. Какво да направя, като Сандораг толкова ми хареса?

— Да обърнеш повече внимание на съпруга си и да забравиш за него.

— Няма — заинати се принцесата.

— Майната ти, тогава — ядоса се Барди и се обърна на другата си страна.

Гургилът — подобрител на съдбата му, увисна над нея и се опита да промени мнението й, но се сблъска с такава проява на упорство, с която дори едно по-висше същество не можеше да се справи. За първи път му се случваше да бъде толкова безсилен. Не му оставаше друго, освен да плесне с крила и да се завърне в измерението, от което се бе появил.

Утрото е по-мъдро от вечерта, както гласи старата поговорка. Забравил за снощните неприятности Барди се измъкна пръв от леглото, обслужи гърнето си, посегна към пяната за бръснене и установи, че почти се е свършила. В запасите му се намираше само още една опаковка. „Какво ли ще стане, ако си пусна брада? — зададе си той уместен въпрос. — Сигурно ще изглеждам по-мъжествен“ — успокои го собственото му самочувствие и докато още не бе взел това окончателно решение се обръсна, после се обърна към ведрото и изми със студена вода лицето си.