Христо Пощаков - Меч, мощ и магия

— След като си толкова схватлив, защо отново си пред мен, а не тръгна към гората? — попита Барди.

— Защото казахте кръгом. Кръгът винаги завършва оттам, от където започва. И аз се учудих, като не видях дърветата.

— Кръгом е военен израз. Ето виж как се прави.

Новоизпеченият генерал кръстоса крака, завъртя се и си обърна в обратна посока.

— Ясно ли е? — попито той стотника.

— Тъй вярно! Трябваше да ми го покажете предварително.

Войниците, които бяха останали на местата си внимателно следяха разговора. Дого ги погледна и изрева:

— Кръгооом марш, дръвници! Всички към гората!

Барди се радваше на проявената съобразителност и си помисли, че наистина трябваше да започне обучението с елементарни обяснения. Но Дого след малко се върна запъхтян при него.

— Появи се голям проблем, Ваша Светлост — почеса се той зад ухото.

— Ще започнеш с „разрешете да доложа“. Ще стоиш мирно и няма да се дръгнеш.

— Добре, разрешете да доложа, Ваша Светлост! Появи се много голям проблем.

— Без „добре“, разрешавам.

— Няма с какво да отрежем тоягите. Брадвите са в казармата.

— А мечовете за какво са?

— Не се сетихме, Ваша светлост.

— Друг път да се сещате. Хайде тръгвай обратно! Кажи на другите стотници какво обясних преди малко, а те да го предадат на десетниците. Накрая да стигне до войниците.

— Тъй вярно, мой Генерал!

„Браво, Дого! — каза си Барди. — Някой ден ще стигнеш най-малко до чин полковник и ще можеш да ме заместваш“.

Военната дисциплина не се постигаше лесно. Някой си Гандо от Бягай-по-далече-от-тук така и не се научи да не обърква левия си ботуш с десния. Друг някой си Корко от Прескочи-клечка винаги слагаше кожения си шлем обратно и се налагаше стотникът му да го оправя в правилното положение. Но още от първия ден мнозинството във войската придоби опит. Войниците бяха разбрали, че отрязването на по-дебела тояга съдържа в себе си преимущества и носи по-малко синини по тялото.

Всеки ден рицарят-генерал отделяше по два часа за физически тренировки край брега на реката. Караше здравите момчета да повдигат големи камъни и да ги хвърлят в нея, за да станат още по-силни. Поради тези действия дългата купчина във водата нарастваше и след седмица реката почти промени коритото си.

Боят със забитите в пръстта колове беше най-безопасен, но от него също се придобиваше ловкост. На десетия ден главнокомандващият започна с упражненията с хладно оръжие и стрелба с арбалети, като показваше различни тактики и хватки. След още две седмици вече можеше да се каже, че генерал Барди най-сетне притежава собствена войска.

Розамунда почти не забелязваше непрекъснатото му отсъствие. Тя толкова се беше увлякла в гледане на филми и музикални изпълнения, че дори забравяше да се храни. Горо с мъка я откъсваше от приятните занимания, за да продължава с уроците по английски. След като той се беше преместил в замъка, престижът му на магьосник беше нараснал. Селяните от околните села често пристигаха при него, за да им прави дребни магии. За добро снасяне на яйца от кокошките, за повече мляко от кравите, против уроки или нощно напикаване. Въпреки че беше достатъчно богат, Горо не се стесняваше да прибира мизерните им медни петачета. Той беше алчен по природа и щеше да си остане такъв, въпреки че отдавна беше забравил мизерията. Крал Рогонал имаше причини да се чувства доволен — от Кирикия все още не бяха пристигнали пратеници, за да си приберат дълговете. След няколко дълги бдения в мазето той установи, че ферментацията в заветните бъчви е завършила и този път щеше да се радва на бира с по-добро качество, която този път нямаше намерения да предлага на когото и да било друг. Беше се снабдил с зет, който проявяваше усърдност в мерките за защита на кралството, а в замъка му се намираше и магьосник. Присъствието на двамата със сигурност подобряваше международния му престиж.

Разбрали за сформирането на войската, при него отново пристигнаха няколко селски старейшини, които го молеха за незабавна помощ. След като поговори с тях, кралят разбра, че дивите хора за първи път бяха нападнали няколко къщи в едно от селата и бяха отмъкнали всички свине, кози и кокошки. След този случай, селяните вече залоствали портите си с дебели талпи, правели високи огради и се страхували да излизат извън очертанията на дворовете си. Овчарите отчаяно търсели здрави и едри кучета, тъй като повечето от техните собствени били пребити от сопите на варварите. Диваците все още не ги закачали открито, тъй като донякъде съобразявали, че все някой трябва да пасе овцете и да се грижи за размножаването им.