Христо Пощаков - Меч, мощ и магия

— Ставай! — разтърси рамото му той по някое време. — Пристигнахме.

Барди разтърка очи, взе торбата с подаръците, излезе от каляската и се огледа. Бяха спрели до някакви гъсти шубраци, през които се виеше едва забележима пътека стръмна пътека.

— Сега продължаваме нагоре, изкачването няма да бъде лесно — каза тъжно тлъстият човек. Следвай ме!

Докато дебелакът пъхтеше пред него, рицарят успя да одере лявата си ръка в някаква драка и изруга на ум. Приятелството изискваше жертви.

След десет минутно катерене, стигнаха до малка поляна, зад която се издигаше скала, а в нея зееше мрачният вход на драконовата пещера. Наоколо се разнасяше специфична воня. Барди си помисли, че докато бе спал в каляската, беше пропуснал да проследи подробностите на местността около драконовото убежище. На връщане трябваше да внимава, за да ги запомни.

Сенешалът се доближи до тъмния отвор и гръмко се провикна:

— Гейла, покажи сеее! Аз съм, Горгола-а-ан!

Известно време остана тихо, след кова откъм пещерата се чу приглушен шум. Показа се озъбена драконова глава, над която светеха злобно типичните за такова чудовище грамадни очи.

— За какво си се домъкнал? — изригна драконката солиден пламък, който едва не опърли косите им. — Пак ли ще искаш пари назаем? Разбрах, че мошеникът Диотемий ги взема от мен, а после ги дава на съседните кралства срещу по-висока лихва. Тези номера вече не минават.

— За съвсем друго сме дошли този път, скъпа Гейла. Младият мъж до мен иска да те сватоса. Казва се Барди и е принц от Ландирия.

— От тази жалка страна ли? Много ми е любопитно, какво ще предложи. Да не би да се отнася за оня дрипльо Дзог? Когато го срещнах преди сто години, беше почти умрял от глад. Сега може да си е въобразил, че ще го издържам

— Напоследък много се е замогнал, уважаема — пристъпи напред рицарят. — Достатъчно е напълнял и е доста богат.

— Какво ми праща тогава? Покажи го!

Барди се осмели да направи още няколко крачки напред и изсипа съдържанието на торбата пред муцуната й. Устата на сенешала зейна.

— Да не би да твърдиш, че всички тези красиви предмети са златни?

— Да, ваше драконейшество.

— Викай ми Гейла. Въпреки, че съм зла, обичам интимностите. Инстинктивно усещам, че с такъв като теб мога да се разбера. Да ти призная, не ми е притрябвал съпруг, но като че ли взех да се позамислям. Дзог има ли още такива полезни и красиви златни вещи?

— Да, Гейла. В голямо количество.

— Колко голямо?

— Още десет пъти по толкова.

— Не думай! Всъщност като се размисля, все някога ще трябва да свържа живота си с някой тъпанар. Но все пак ми трябва време, за да свикна с такава мисъл. По принцип драконите не вдигат сватби, така излиза по-икономично.

— Не може ли сега да решите?

— Слушай какво, Барди. Дай да си говорим на „ти“ и да бъдем откровени. Не че кой-знае колко ми е притрябвал съпруг, но Дзог изглежда не е съвсем за изхвърляне. Кажи му да си събере имуществото и след месец да пристигне при мене с него. Може пък и да му окажа нужното внимание.

— Да разбирам ли, че отговорът е твърдо „да“?

— Така е. Сега тръгвай обратно, имам да дояждам нещо.

Рицарят въздъхна с облекчение. Ангажиментът му към Дзог му беше изпълнен.

Въпреки че по обратния път сенешалът непрекъснато го заговаряше, Барди не изпусна нито една подробност от околната местност. Дзог щеше да иска точни обяснения за местоположението на пещерата.

Някъде към привечер, каляската влезе в кралския замък.

— Доста се притесних, докато те чаках — посрещна го Горо. — Свърши ли работата?

— Всичко е наред, Дзог е сватосан. Гейла се съгласи той да отиде при нея след месец.

— Защо точно след месец?

— Защото трябва да свиква с мисълта, че ще бъде омъжена.

— Какво толкова ще му мисли? Всяка жена се радва при мисълта за брак.

— Да, но тя не е жена, а женски дракон.

— Все тая. Иска да си придаде важност. Ще видим какво ще излезе от тази работа — отбеляза скептично магьосникът. — Все пак магията ми е оказала нужния ефект.

— Или тя, или златните предмети за сватосването.

— Магията е по-важна — изрече Горо убедено. — Дъртият Дзог трябва да черпи, след като няма намерение да ми плаща за услугите.

— Не го обиждай. И ти не си в първа младост, но никой не ти го натяква. Ще отиваш ли да спиш с останалите в конюшнята?

— Аз и конюшня? Къде ме търсиш? Отдавна отвикнах от такива мизерни места.

— Къде ще отидеш тогава — попита Барди.