Христо Пощаков - Меч, мощ и магия

След още няколко часа, колоната пратеници на Ландирия застана пред входа на крепостната стена. Този път формалностите не бяха големи и скоро Барди, Горо, каруцарите, спряха конете и каруците в огромния вътрешен двор на замъка, който служеше за пазар. Сергиите на търговците предлагаха всичко, за което човек можеше да си помисли през тези времена. Пушени меса и колбаси, зеленчуци, брадви и триони, седла и шпори, рицарски брони и щитове, мечове, саби и бойни брадви, задморски екзотични птици, дрехи, медни съдове, зърнени храни, сушени плодове, питки, извара и разни видове сиренета. Позабравил супермаркетите в Лос Анжелис, Барди едва не се сбърка от такава многообразие. Но точно за това беше пристигнал и реши да започне с оръжието и екипировката. След дълги пазарлъци, три от каруците се напълниха с мечове, арбалети, кожени брони и ботуши. По обратния път, на конете съвсем нямаше да им бъде леко. След това рицарят закупи няколко бурета с осолена сланина, пушени свински бутове, мед и орехи. Последната каруца бе натоварена с торби ситно смляно брашно. Кралската бира не влизаше в сметката, Рогонал вече сам си я произвеждаше. След като се справи с тази задача, той остави Горо да пази стоката и се отправи към централния вход на замъка, нарамил тежката торба с дълга на собствения си тъст. Стражите, които стояха пред него кръстосаха пиките си, за да не го пропуснат.

— Накъде си се запътил, млади човече — попита един от тях и засука мустака си.

— Искам да посетя крал Диотемий.

— Нима си мислиш, че той веднага ще приеме такъв лошо облечен рицар?

— Не съм кой да е, а принцът на Ландирия. Дошъл съм да върна кралския дълг.

— Това е съвсем друга работа, макар по нищо да не личеше, че си голям благородник. Все пак ще почакаш.

Стражът се втурна във вътрешността на солидната постройка и не след дълго отново се върна. Зад него вървеше паж, облечен с хубави дрехи.

— Заповядайте, принце — повиши той степента на учтивостта си. — Младият човек до мен ще ви отведе в тронната зала. Ще таксуваме появата ви като държавна визита, без почетен караул, естествено.

Барди се обърка от броя на стълбите и завоите на коридорите, по които преминаха, замъкът бе несравнимо по-голям от този на Рогонал. Накрая водачът му доближи до двама мъже с внушителен ръст и телосложение, която стояха на пост пред масивни, покрити с красива резба двери. Те ги разтвориха и с поклон го подканиха да влезе.

Разкошът, който лъхаше от всяко кътче на залата, нямаше нищо общо с бедната обстановка, с която бе свикнал в Ландирия. Стените бяха покрити със скъпи материи, масите и столовете бяха грижливо изработени и полирани. От изящните бронзови свещници струеше светлината на десетки свещи, подът под краката му беше идеално гладък. Кралският трон беше инкрустиран с тюленова кост и скъпоценни камъни, камината зад него бе облицована с непознат красив камък. Крал Диотемий притежаваше величествена външност, беше наметнал красива, извезана със златни нишки мантия, а върху главата му се мъдреше пищна, богато украсена корона. Маниерите му бяха извънредно изискани.

— Разбрах, защо си пристигнал, принце. Добре дошъл в моята страна — протегна той благосклонно ръка, за да бъде целуната.

Въпреки вродената си гнусливост, рицарят се принуди да изпълни кралското намерение.

— Разбрах, че Рогонал са го сполетели неприятности. Моите съгледвачи ми докладваха, че някакви диви хора нападнали неколцина от търговците ми, избили ги и съсипали бирата, която от години насам доставям на вашето кралство. Аз също съм огорчен, преди тези диви хора ги нямаше или поне не бях чувал за съществуването им.

— Пристигнах поради тази причина, Ваше Величество. Нужно ни е оръжие, за да се защитим от тях.

— Много добре си направил. Има ли с какво да платиш?

— Да, Ваше Величество, вече го направих. Донесох и вашето дължимо.

Веждите на Диотемий се повдигнаха учудено.

— Това ми се случва за първи път, откакто царувам. Обикновено пращах отред войници, за да си прибирам вересиите. Откога Рогонал се е замогнал толкова?

— Няма значение. Важното е, че е намерил средства.

— Едва ли кирикийците са му дали заем. За тези от Тримония е още по-малко вероятно, тя е твърде далечна страна за него — почти на седмица път с кон от Ландирия. Но както и да е. Дай да видя какво си донесъл.

Рицарят изсипа пред трона съдържанието на торбата си.

Сепнат от блясъка на предметите, кралят стана от трона си и алчно започна да ги разглежда.