Христо Пощаков - Меч, мощ и магия

— Виж ти, каква изненада! Златни изделия, а не медни монети! Не мога да повярвам. И каква красота, какво майсторство на изработката им! Рогонал направо започва да ме съмнява.

— Няма място за подозрение, Ваше величество. Той намери тези неща скрити в мазето си. Кой знае от кога и от кого са останали. Не мислете, че има повече.

— Може да няма, а може и да има. Ти откъде си сигурен?

— Присъствах при отварянето на дупката със съкровището.

— Ами ако има и друга такава?

— Няма. Проверихме основно всички стени на подземието. Никъде другаде не биеше на кухо.

— Жалко. Значи няма защо да го нападам… Хммм, какво се изпуснах. Ти все едно, че не си чул. Струва ми се, че старият хитрец Рогонал и тебе те е преметнал.

— Няма такова нещо — отвърна рицарят и реши да смени темата на разговор. — Ще ви помоля да ми дадете няколко войника, за да ме придружат обратно до границата.

— Имаш право, моето момче. Тук напоследък се навъртат някакви черни рицари. Никого не са нападнали още, но може да са чуждоземни съгледвачи. Ще изпълня молбата ти, за всеки случай. Ти самият трябва да си доста храбър, щом си успял да преминеш през териториите на дивите хора. Жалко, че вече си се оженил, и аз имам няколко дъщери. Но нека се върнем към предишната тема. Крал Рогонал няма да вземе за зет кого да е, без да си направи сметката. Признай си, даде ли му много парички?

— Това е личен въпрос, Ваше Величество — поруменя Барди. — Предлагам да не го обсъждаме.

— Не ти липсва чувство за такт. Сигурно далече ще стигнеш.

Кралят извади от джоба на мантията си сребърно звънче и го разтърси няколко пъти. Местния сенешал скоро се появи, беше още по-дебел от Монти.

— Не те виках тебе, но и ти можеш да свършиш работа — реши кралят. — Кажи на генерал Полдо да избере няколко войника, които да придружат този знатен момък до границата.

Сенешалът се зазяпа в купчината златни предмети, но Диотемий тропна с крак и той веднага се изниза от залата.

— Имаш ли други въпроси, Барди? — попита кралят, с явното намерение да приключи визитата.

— Да, Ваше Величество. Разправят, че в Сандирия имало женски дракон, а преди да се оженя, тези страшилища бяха моя слабост. Много бих искал да узная къде се намира пещерата на обекта на интереса ми.

— Ха, що за щура идея? Нали си тръгнал да се връщаш, защо да се отбиваш от пътя си?

— От думите ви подразбирам, че знаете за такова място.

— Зная, разбира се. Може ли един крал да не знае какво се намира в кралството му? Но защо искаш да си създаваш неприятности? Лично аз съм в добри отношения с Гейла, дори тя понякога ми отпуска заеми. Отдавна се отказа да яде млади момци, в замяна на това аз редовно я снабдявам с ялови овце. Доста ми е полезна, не виждам защо трябва да я убиваш.

— Съвсем нямах предвид това. Искам да я сватосам за един много добър и богат дракон на име Дзог, който ми помага във всяко отношение.

— Във всяко казваш — почеса се кралят по слабините. — Сега разбирам откъде са ти дошли средствата. — Чакай да помисля малко. Искаш да сватосаш Гейла за друг богат дракон. Тя не е балама и сигурно ще му прибере парите, като го накара след сватбата да живее в нейната пещера. Следователно нищо не губя. Слушай, Барди, хайде да направим следното: ще ти дам мой доверен човек и каляска с бързи коне. Тук пътищата не са като в Ландирия, направил съм ги равни и гладки. Той ще те придружи до пещерата на Гейла, до там се стига удобно. И ще те пази от евентуално посегателство. Нали разбираш, не си от местните хора, освен това драконката не те познава и докато се усетиш, току-виж те изяла. А аз нямам интерес от такова злощастно събитие. Дошъл си дотук, купил си много стока, следователно пак ще дойдеш и пак ще купиш. Предпочитам да си останеш цял целеничък. Така че ще изгубиш половин ден в пътуване, но ще свършиш добра работа за приятеля си. Още тази вечер ще те настаня в хубава стая, а твоите хора ще спят в конюшнята — там е по-топло отколкото навън. Нищо от стоката, натоварена в каруците, няма да ти изчезне, гарантирам го с кралската си чест. Трябва да си наясно, че тукашните хора не са крадливи като вашите. След като поизрязах много носове, уши, ръце и крака, изведнъж всичките ми поданици станаха много честни. Съгласен ли си с предложението?

— Да — чистосърдечно призна Барди, доволен от посоката на развитието на събитията. — Може ли по-бързо да стане?

Кралят отново извади сребърното звънче, дрънна с него и бързо се наведе да прибере златните вещи в торбата, откъдето бяха извадени. Сенешалът отново се появи, този път запъхтян.