Христо Пощаков - Меч, мощ и магия

— Обясни ни тогава, този човек с островръх рицарски шлем, какво прави посред нощ на върха на планината?

— Дебне — отвърна лаконично Дзог.

— Кого?

— Когото намери. Такива като нас, например.

— Защо?

— След като дебне, следователно иска да направи нещо лошо. А ние трябва да се пазим.

Изводите на драконът разбулваха мистерията, но от това не им ставаше по-топло. Към проблемът с дивите хора се прибави и този на черните силуети. Явно никой повече нямаше да спи.

Сутринта ги завари потънали в мисли и всеки разсъждаваше по свой собствен особен начин.

„Не ми стигаше местната кал и простотия, ами към нея се прибавиха диваци и тъмни привидения“ — оплакваше себе си Горо.

„Досега не съм хрускал рицар с островърх шлем. Сигурно ще е много приятно“ — възбуждаше апетита си драконът.

"Всеки ден възникват нови проблеми. Дали някога ще постигна благоденствие на Ландирия? — питаше се рицарят.

Красивият цвят на зората обагри в розово заснеженият връх над тях. Горо срита каруцарите и ги събуди.

— Ще тръгваме ли? — попита той Барди.

— Да. Няма какво друго да правим. Освен да се разпръснем из околните храсти, за да се облекчим, а после да хапнем от питките.

— Не мога да ги понасям тези боклуци — сбърчи гнусливо нос магьосникът.

— Преди да сме потеглили, направи отново любовната магия — подсети го Дзог. — Наближаваме границата със Сандирия, а някъде зад нея се намира и Гейла. Инстинктът ми на здрав мъжки дракон го подсказва.

— Защо да не я извърша на връщане?

— Защото не мога да чакам повече. Усещам как някъде, в основата на задните ми лапи, ме обзема особен любовен гъдел. Прави каквото ти казвам, докато не съм завъртял опашка.

Докато каруцарите впрягаха конете, Горо с опасение бръкна в дисагите, с които не се разделяше и извади омазаната книга с пожълтелите кожени страници. Доста го беше страх.

„Ако объркам прочита на магията и пак попаднем Холивуд, няма да бъде лошо. Но ако се окажем в някое прокълнато място, драконът сигурно ще ме ликвидира. Въпреки, че се пише за приятел, знае ли човек как ще реагира? Богове мои, моля ви помогнете!“ — блъскаха се мислите му.

Висшите разуми не се интересуваха толкова от него, ала гургилът се появи от собственото си измерение, подсетен интуитивно за поетия ангажимент. Невидимото същество плесна с криле и внуши в недоучената магьосническа глава необходимото.

— Пехлим, мехлим, когадиро. Ищах сал бда ихметос — Произнесе Горо съвсем правилно магическите думи и удари с книгата могъщата драконова гръд. — Готов си.

— Струва ми се, че много бързо претупа процедурата. Но като гледам, още сме тук и нищо не се е променило. Току-виж без да искаш си уцелил в десятката. Впрочем скоро ще се разбере — каза Дзог. — Но ако си направил някаква магария, вместо магия, завинаги ще те откажа от професията ти.

— Извърших каквото трябва. Хората дават пари за тази работа, а ти даже не си благодарен.

— Драконите са такива. Неблагодарни, жестоки и коварни. Но понякога държат на другарските услуги. Какъв приятел ще ми бъдеш, ако трябва да ти плащам? Сега, като ти пазя старите кокали, ти даваш ли ми нещо?

— Пак ли започнахте да се разправяте? — намеси се Барди. — Горо, вдигай дисагите си, качвай се на коня и тръгвай.

Рицарят отново поведе колоната. След около час преминаха през следващия планински проход. Околността вече даваше възможност за широк обзор и възможността за нападение от засада бе изключена. Преодоляването на нова височина разкри пред тях разклонението на пътя. Наляво ставаше по-тесен и се насочваше в дефилето, водещо към Кирикия, а надясно и надолу тръгваше към Сандирия. И те продължиха по него. По някое време рицарят изостана от колоната и се изравни с Дзог.

— Необходимо е да се скриеш някъде — каза той на грамадният им телохранител. — Наближаваме границата, скоро ще навлезем в чужда територия.

— Къде да стане?

— Където намериш за добре. Но да бъде на такова място, на което лесно да те намеря на връщане.

— Не виждам такова. Отново приближаваме към гора.

— Чудесно. Ще се скриеш зад някое вековно дърво и ще чакаш.

— А ти ще разбереш ли, къде се намира пещерата на Гейла?

— Разбира се, не се тревожи. Ще направя всичко възможно, за да изпълня обещаното.

— Имам ти доверие. Не си като алчният магьосник. Макар че сигурно и аз съм такъв, като всички останали дракони — изригна Дзог облаче дим, което при неговия нрав можеше да бъде и израз на съжаление. — Мисля, че след време ще свикнеш с това лошо мое качество.