Христо Пощаков - Меч, мощ и магия

То беше достатъчно голямо, за да побере двайсетина бъчви. В специален килер се пазеха пушеното месо, сушените плодове, лука, чесъна и брашното. Той се заключваше с примитивна ключалка и се намираше под опеката на Монти.

Кралят беше долепил ухо до една от бъчвите и съсредоточено слушаше.

— Какво правиш? — стресна го зет му.

— Тихо, шуми! — изрече доволен възрастния владетел. — Магията, перментацията де, както ти я наричаш, работи ли работи. Ще има биричка!

— Ферментация — поправи го Барди.

— Както и да е. Дали не е настъпило време, за да опитаме какво е станало? Как мислиш?

— Щом шуми, значи още е рано. Трябва да спрат да се чуват звуци.

— Така ли? — нацупи се Рогонал. — А аз си мислех, че вече му е дошло времето. Нали ми каза, че този процес ще трае десетина дни?

— Да, но преди това трябваха други десетина, необходими за покълването на ечемика.

— Ти да не си решил да ме убиеш? Кой нормален човек може да чака толкова дълго? Ще се разсъхна като онази бъчва насреща. Слушай, зетко. Не може да не си скрил някоя друга бутилка. Моля те като баща, донеси нещо за пиене!

— Добре, ще ти дам, но няма да искаш повече. Разбери, че и да го правиш, няма откъде да го взема — отвърна капитулирал Барди, трогнат от неприкритата мъка на краля.

— Жив да си, момчето ми. Отивай веднага за бутилката. Зная, че си я заключил в лъскавата каруца, която с магия се движи без помощта на коне. Веднъж те наблюдавах от стаята си и разбрах, че там си криеш съкровищата. Ала и аз имам сигурно скривалище.

— Пристигнах за по-сериозен разговор — начумери се рицарят.

— Донеси пиенето и ще говорим съвсем сериозно.

Барди се принуди да изпълни желанието му. Когато се върна, отново го завари, долепил ухо до бъчвата.

— Хайде, перментацио — шепнеха устата му. — Действай по-бързо. Ха, зетко, ти си тук! Отваряй бързо скъпоценния дар!

Кралят отпи глътка от и по лицето му се разля неземно щастие.

— Знаеш ли какво му е лошото на хубавото пиене? — попита той Барди.

— Не.

— Много бързо се свършва — въздъхна кралят. — Колко пъти съм мечтал за някой вълшебник, който да направи тази бутилка бездънна! Но мечтите са едно нещо, а реалността съвсем друго. За твое здраве! — надигна той станалия му любим стъклен предмет. — Предполагам, че на теб не ти се пие. Вие, младите, си падате по по-други неща. Започвай сега сериозния разговор.

— Войниците свършиха храната и нямат оръжие.

— Така е. Какво мога да направя пред несъкрушимите факти?

— Да бръкнеш в скривалището си и да извадиш злато, с което да купим и двете неща.

— На мен ли говориш?

— На кой друг? Ти си кралят.

— А войниците защо не си купят, каквото им трябва?

— Защото са бедни и нямат пари.

— Не можем ли да реквизираме някоя друга овца? Така винаги се прави за военни нужди.

— Не е правилно. Народът и без това е беден.

Рогонал се почеса по главата.

— Много неща не са правилни на този свят — рече той. — Не е правилно да изчаквам тази перментация цели десет дни, съвсем не е правилно да твърдиш, че нямаш повече уиски.

— А според теб правилно ли ще бъде дивите хора да ти пръснат главата като диня?

— Извънредно неправилно.

— Тогава се бръкни в джоба си и купи храна и оръжие. Нали искаш да си крал и да имаш кралство — озъби се Барди.

— Дотам ли стигна работата?

— Да, времето напредва не в наша полза. Дори не съм почнал с военното обучение.

— Да речем, че се съглася. Как ще се доставят тези неща? Пътищата са несигурни.

— Остави тази работа на мен.

— Добре — предаде се кралят с въздишка. — Колко от златото да извадя?

— Колкото прецениш. И ще добавиш дължимото към Сандирия, защото оттам ще закупим всичко.

— Ох, отивай си. Съвсем ще ме поболееш — изпъшка Рогонал и надигна скъпоценната бутилка.

Горо тъкмо бе обслужил дупката в предната част на стаята си, когато Барди шумно отвори вратата и влезе.

— Редно бе първо да почукаш — каза кисело магьосникът. — Аках!

— Няма време за такива условности, държавата е в опасност. Трябва да отидем при дракона, после тръгваме за Сандирия.

— За какво съм ти притрябвал?

— Кой знае с какви премеждия ще се срещнем? Може да се наложи по пътя да направиш някоя магия. Трябва да купим провизии за войниците, брони, ботуши и оръжие. За целта ще тръгнем с няколко конски каруци. Освен това е необходимо да убедим драконът да ни придружи. Ще приложим психологическият ефект на групата, която ще се състои от нас двамата.