Христо Пощаков - Меч, мощ и магия

— Както искаш. На мен ми е все едно.

— Знаех си, че ще ми влезеш в положението. Какво да направя, като никак не ми се връщат заемите, зетко?

— Щеш не щеш, трябва да се издължиш. Иначе ще ти обявят война.

— Само това липсва — завайка се Рогонал. — Не ми стигат онези косматите, ами и войска да навлезе в кралството ми. А аз нямам с какво да им се противопоставя, освен със войниците в замъка. Но те всички са некадърни и недохранени.

— Сега вече си в състояние да ги храниш по-добре. И да им даваш заплати.

— Досега не съм поддържал нито съветници, нито рицари, камо ли да давам заплати на войници. Беден бях като плъх, Барди, затова съседите ни ми обръщаха никакво внимание. Всичките ми пари отиваха за ядене, пиене и дрехи на жена ти.

— Но вече не е така. Трябва да се организира защитата на държавата ти.

— По какъв начин?

— Чрез мобилизация на част от селяните. Ще им трябва оръжие, за да се защищават.

— Боже, боже, какво ми дойде на главата — затюхка се кралят. — Досега бях беден, но си живеех спокойно.

— Времената се променят. Като начало трябва да се запасиш с провизии.

— Нали чакам същите селяни да си платят данъците?

— Тогава купи нещо от тях.

— Да купя ли? Ти да не си луд?

— Не съм. Няма друг способ да опазиш държавата. Можеш да наемеш и чужди войници.

— Леле, мале, какви ги приказваш?! Наемници?!

— Няма друг начин. Първо трябва да се справим с дивите хора. Ако си стоим в замъка, те ще стават все по-нагли, дори могат да ни нападнат — отсече Барди.

— Не думай, пепел ти на устата! Ще трябва пак да се скрия в замъка.

През една от вратите влезе Монти.

— Пристигнаха пратеници от селата, ваше величество. Искат да ги изслушате.

— Нека да влязат — нареди Рогонал. — А ти остани и слушай какво ще кажат — обърна се той към новия си роднина. — Вече си моята дясна ръка.

В залата влезе група окъсани хора, които коленичиха и наведоха глави пред краля.

— Станете! — нареди им той. — За какво сте дошли?

— Търсим защита, ваше височество. — Дивите хора почти преполовиха овцете ни. — Ако продължава така, няма да можем да си платим данъците. Те убиха и някои от овчарите. Дъго от Слънцепек, Стъфи от Бягай-по-далече-от-тук и Годо от Прескочи-клечка. Много ни е страх. Ако продължава така, скоро всички ще умрем от глад, ако преди това не ни избият. Разбрахме, че освен нашите села, редовно са били нападани Тънкокрак, Черна Кобила и Дървена копаня. Какво да правим?

Рогонал обеси нос, после се сети за короната и я сложи на главата си. Тя сякаш му помогна да го осени спасителна мисъл.

— Виждате ли този млад мъж?

— Някои от нас са го виждали. Напоследък се движи с магьосника Горо, който изглежда е станал много голям магьосник.

— Този човек е принц Барди и е престолонаследник. Отсега нататък го назначавам за главнокомандващ на бъдещата ми войска. Каквото и да ви нарежда, ще го слушате, както слушате мен. Оставям ви да се оправяте с него, а аз ще се оттегля в покоите си, въпреки че ме отболя главата.

Кралят величествено напусна тронната зала и остави зет си в небрано лозе. Погледите на селяните се впиха с надежда в него.

— Вие всички ли сте старейшини?

— Да — отвърнаха в хор селяните.

— Представете се един по един.

— Сарко от Бягай-по-далече-оттук — пристъпи напред едър човек.

— Кори от Прескочи-клечка — застана до него мършав индивид.

— Нодо от Слънцепек — нареди се до тях дебел селянин.

— Скиро от Виж-там-горе.

— Дикан от…

Старейшините продължаваха да се представят, но Барди вече беше забравил имената на първите. Това не му попречи да изчака представянето докрай, да заеме подходяща поза и да произнесе:

— Още утре да пристигнат по десет души от всяко село. Искам да бъдат здрави и що-годе умни. Ще ги обучавам на военно дело. Иначе дивите хора след като изядат овците ви, ще изядат и вас. Всеки пристигнал да си носи торба с храна. Разбрахте ли ме?

— Да, принце! Разбрахме! — извикаха старейшините и един по един се изнизаха от помещението.

„Каква си я мислих, какво стана — помисли рицарят. — Имах намерения да почна реформите от тоалетните и канализацията“.

— Къде пак се губиш? — нахлу в залата Розамунда.

— Занимавам се с държавни дела — отвърна важно Барди. — Започвам да въвеждам ред в кралството.

— Стига с това кралство, умрях от скука.

— Нали те оставих да гледаш филми?

— Как да ги гледам, като нищо не разбирам. Няма кой да ми превежда.

— Ще трябва да научиш английски.