Христо Пощаков - Меч, мощ и магия

С напредването на тържеството езиците се развързваха и врявата нарастваше. От нямане какво да прави, рицарят неволно се заслуша в разговора на съседите си.

— Убих го, мамка му — ревеше до него червендалест мъж със съмнителен благороднически произход. — Наръгах го като прасе, а той квичеше ли, квичеше. Друг път няма да ми краде овцете!

— Правилно си постъпил — увери го кльощавият му съсед. — Ако бях на твое място, и аз щях да го наръгам. Въпросът е как го хвана?

— Цяла седмица го дебнах, скрит в една купа сено — рече червендалестият. — По едно време щях да се насера от чакане, ама след това като изскочих…

— Браво на тебе Ламон! Наистина ли го закла като прасе?

— Не лъжа, нали си ми приятел?

— Винаги съм ти бил такъв, макар че по едно време се увърташе около жена ми — намуси се кльощавият.

— За какво са жените, ако не ги задиряш?

— Да, ама това тогава не ми хареса. Все пак беше моя съпруга!

— Защо не поиска да се бием — захили се просташки червендалестият.

— Защото си доста як…

— Правилно си преценил, Кудо. Никога не се закачай с мен и винаги ще ти бъда приятел. Остави ги жените, дружбата между мъжете е много по-важна. Нека да пием за нея!

— Да пием… — съгласи се кльощавият.

— Пийте, докато пукнете — ухили се зад тях Скубльото, който се бе появил отнякъде, обикаляше около масите и дразнеше гостите.

— И тебе ще те заколя като прасе — изкрещя Ламон.

— Ако ме хванеш — продължи да го дразни шутът и му направи неприличен жест.

— Остави го — дръпна го Кудо. — Собственост е на краля.

— Не мога да го разбера, този крал. Как може да търпи такива ненормалници около себе си.

— Такава е участта му. Дворцовият етикет го изисква.

— Да му пикая на етикета! — изруга червендалестият. — Ха, наздраве!

— Какво си се заслушал в разговора на тези простаци? — дръпна Розамунда Барди за ръкава. — Казвах ли ти, че сватбата е тъпо нещо? След малко всички ще се напият и ще започнат да пикаят под масите, а някои ще се сбият. Няма с кого да си кажеш умна приказка. Да ти призная, умирам от скука…

— Ей, всички, тихо! — прекъсна я баща й и стана от трона си, след което едва не падна встрани от него, но успя да се задържи. — Музика! Започват танците!

Музикалният квинтет се състоеше от две гайди, две гъдулки и един тъпан. Повечето от насядалите по масите станаха, излязоха в празното пространство между тях и неловко заподскачаха. Дамите не бяха по-малко пияни от кавалерите си.

— Младоженците! — извика Рогонал. — Какво чакат още?

— Ще трябва да се включим в този цирк — каза рицарят и дръпна принцесата за ръката.

— Поне можеш ли да подскачаш като хората?

— Ще се опитам — усмихна се той. — Въпреки неприятната обстановка, мисля, че този ден трябва да бъде важен за теб.

— Мисли си каквото искаш — отвърна тя с безразличие и направи първата елегантна танцова стъпка.

— Всички ще запомнят тази сватба! — надвика Рогонал музиката, после притвори очи и захърка. Но никой не го забеляза освен зоркото око на Розамунда, която веднага прецени преимуществата от промяната в състоянието му.

— Готов е, да се измъкваме оттук — каза тя на Барди. — Едва ли някой ще ни обърне внимание.

Рицарят с удоволствие изпълни предложението й. Двамата се провряха през подскачащите двойки, промушиха се през една от страничните врати и се затичаха към покоите на принцесата. След това се хвърлиха върху широкото, покрито с балдахин легло на принцесата. Встрани от тях, дърветата в запалената камина весело пукаха. Първата сватбена нощ обещаваше да е сладка.

— Ставай, съпруже! — събуди го тя на другия ден. — Снощи усърдно се потруди, доволна съм. Направила съм кафе, както ти ми показа. Изпий го, после ми се излиза извън замъка.

— Имам природни нужди — сънливо отвърна той.

— Отвори онази врата — посочи тя вляво от себе си. — Дясното гърне зад нея е твоето.

Рицарят бързо привърши с тоалета си, нахлузи ризницата и препаса меча. По пътя надолу по стъпалата се замисли, че първо нещо с което трябва да се заеме, е да приведе в подходящ вид кралските тоалетни. Сънародниците му нямаха понятие от сифони и канализация, да не говорим за тръбопроводи. Бяха стигнали само до идеята за комин.

— Изкарай колата навън! — нареди младоженката с непознати до сега нотки в тона си, които той изненадано отбеляза. — Искам да направим разходка с нея, харесват ми меките й седалки. И да ми пуснеш най-хубавата музика, вътре има ли достатъчно компакт-дискове? Хей, вие там, смотаняци! — извика тя към стражите. — Спускайте моста и отваряйте портата, че да не заиграе тоягата!