Христо Пощаков - Меч, мощ и магия

— Поради патриотични чувства. Лека полека, можем да променим всичко. Трябва ни само време.

— Време, ама аз го нямам много. А ти храниш напразни илюзии. Хващай компютъра, дето не си го пипнал напоследък и да изчезваме обратно.

— Много бързо се предаваш, Горо. И винаги търсиш на хляба мекото. Не искаш ли да постигнеш нещо, от което самият ти да си доволен?

— В Холивуд го бях постигнал. Защо ли ти се поведох по акъла?

— Предлагам да се успокоиш. Като начало хапни това бутче. Още днес, ще подобря положението ти. Ще говоря със сенешала.

— С този ли никаквец? Не виждаш ли, че се подмазва само на теб?

— Успокой се. Изчакай само да се оженя, после ще видиш как ще си живеем.

— Глупости — недоверчиво каза магьосникът. — Не ти вярвам. Все пак дай насам бутчето, можеш да добавиш и малко кетчуп, пък и галети няма да са излишни.

Барди се видя в чудо. Снощи Розамунда, сега Горо. Как да ги убеди, че в родната страна се живее най-добре? Беше нужно да започне да действа. Но първо трябваше да се ожени за принцесата, а до сватбата оставаха само няколко дни.

— Направи ми магия за щастие — настоя рицарят, след като магьосникът се нахрани. — Донеси книгата си и останалия багаж, тук ще бъде на по-сигурно място.

— Да го сложим в колата, тя поне има сигнално устройство — озъби се Горо. — Предлагам да тръгнеш с мен, за да помогнеш.

Барди се съгласи с него и по пътя се сети, че наистина няколко дребни вещи вече бяха изчезнали. Джобно ножче, вилица и лъжица, няколко пластмасови чашки, туба с паста за зъби и гъба за баня. Кой ли ги бе взел?

След като сложиха два сака в багажника на форда, Горо извади книгата си, за да изпълни поетия ангажимент. Гургилът веднага се стрелна над главите им и му внуши правилното прочитане. Магията беше приведена в действие.

— Къде се губиш? — извика откъм подвижния мост Розамунда. — Търсих те навсякъде. И защо да не докараш лъскавата каруца в двора на замъка?

— Казах ти, нарича се кола — рече рицарят.

— Така да е. Вкарай я в двора. Трябва ли да ти обяснявам, че навън се навъртат разбойници?

Принцесата определено проявяваше признаци за съхранение на ново придобита собственост, а Барди все още нямаше представа за това качество на повечето жени.

Денят на сватбата настъпи. Разбрали за нея, от съседните царства пристигнаха няколко търговци. Колите им возеха бъчви с бира, в сандъците им се намираха дрехи и тъкани. Горо най-сетне смени при тях няколко златни верижки за медни пари. Те останаха извънредно доволни, той също. Поне свинското месо и хляба му бяха осигурени за дълго.

В двора на замъка цял ден се пиче на шиш охранено теле. Кралят изпроси от Барди една от последните му бутилки уиски. Отпиваше по малко и после доволен ругаеше слугите около себе си.

— Кога ще ми дадеш уговореното? — попита той рицарят по едно време. — Мисля, че сега му е времето.

— Трябва да го извадя от колата, а наоколо има толкова народ.

— Сега ще ги разгоня, а ти действай!

След малко рицарят му подаде черна пластмасова торба, която доста тежеше. Рогонал я отвори, надникна в нея и зарадвано забърза към любимото си мазе. Там се намираше свръх-секретното му място. Представляваше отвор, който се прикриваше с подвижен камък в стената.

Един след друг, гостите пристигаха. Слугите вече бяха наредили по масите глинените паници, канчетата и купичките с вода за миене на пръстите. Скоро телето беше разрязано на подходящи късове и сервирано. Рогонал седна на трона си, поканените се настаниха, Барди и Розамунда заеха централно място и сватбеното пиршество започна. Благодарение на перилния препарат, донесен от рицаря, лекетата по извезаната кралска мантия бяха изчезнали и тя бе възвърнала първоначалният си цвят и величие. По същата причина, зелените му шалвари наистина изглеждаха зелени. Като цяло, кралят изглеждаше подновен и извънредно доволен.

— Обявявам за мъж и жена дъщеря ми и доблестния рицар Барди — пробоботи солидният му бас. — В този тържествен момент вдигам тост за младоженците — повиши тон гласът му. — Да са здрави и щастливи дълги години и да ми народят внуци! Наздраве! — вдигна той чашата с уиски, което за жалост бе към привършване, също като простичката и кратка церемония по бракосъчетаването.

— Наздраве!!! — изреваха присъстващите, отпиха по глътка бира и се нахвърлиха върху печеното.

Барди се огледа около себе си. Натруфена като никога, Розамунда излъчваше взривоопасна миризма на смесица от парфюми, която неуспешно се бореше с всеобщата воня на чесън и пот наоколо, и едва не го задушаваше. От време на време тя инстинктивно го хващаше за ръката, сякаш търсеше спасение от околните. Той вече я бе научил да борави с нож и вилица, и при всяка отрязана хапка, брадатите физиономии около тях втренчваха учудени погледи.