Христо Пощаков - Меч, мощ и магия

— Виждам, че не ти липсва опит — отбеляза Барди и му стана някак си криво.

— Много приказваш, по-типично е за жените — рече тя и запуши с целувка устата му.

Много скоро рицарят се намери на седмото небе, където липсваха гургили. Впрочем той все още не предполагаше тяхното съществуване, но все някой ден щеше да го научи. Засега се отдаваше на жадните ласки на любимата си.

След като попривършиха със сладката си борба, Барди реши съвсем да я изненада. Извади уредбата, която не беше показвал дотогава, разгъна екранът й, сложи в гнездото компакт-диска с „Потайностите на Титан“, в който филм играеше второстепенна, но според него важна роля, и включи записа.

Този път смайването й беше неописуемо.

— Това там, ти ли си? — успя да промълви тя някъде към петата минута от прожекцията — в сцената, в която от бордовият компютър на кораба излизаше и се материализираше отвратително извънземно същество. — Страх ме е, престани с тази гадна магия — разтрепери се тя и се прилепи към гърдите му.

— Успокой се, скъпа — погали я той по косата. — Киното е само илюзия.

— Нищо не разбирам — разплака се тя. — Ти си тук и същевременно там, а около теб се навърта някакъв гаден дух.

— Не е дух, а извънземно чудовище, което има за цел да унищожи хората на Земята. Но то е измислено от автора на сценария.

— Съвсем нищо не разбирам — вече се разрева принцесата. — Говориш на непознат език, занимаваш се с нещо, които не мога да проумея. Махни го!

Барди изключи уредбата и през следващия час се опита да й обясни какво представляват филмите, как се правят и защо хората ги гледат. Розамунда едва ли разбра и една десета от казаното, но успокоена от прегръдките му и набрала известна смелост каза:

— Добре, направи отново магията, а аз ще гледам да не ме е страх. И ми превеждай, за какво си говорят другите магьосници.

— Вече ти обясних, че киното е илюзия, но не и магия. Всеки филм се пуска в действие чрез този сензор, а самият той се намира в това нещо — посочи той един диск. — И ти можеш да го направиш.

— И аз ли? — учуди се принцесата. — Следователно мога да стана магьосница.

— Вече си станала. Достатъчно си ме омагьосала.

— Покажи ми какво да направя — прояви тя внезапна решителност. — Сигурна съм, че докато си при мен, нищо лошо няма да ми се случи.

— Така е — потвърди Барди и посегна към известна комедия.

Розамунда с опасение изпълни указанията му и изглеждаше доста стресната, след като образа се появи на екрана. Но не минаха и десетина минути и тя се запревива от смях. Към петнайсетата едва не се задави, а по-нататък изглеждаше, че се намира на върха на щастието си.

— Не разбрах всичко, но беше чудесно — възкликна, докато рицарят разтриваше устата си, схваната от приказване. — Какви страхотни и лъскави каруци, дори по-красиви от твоята, какви непознати вещи! А хората са си същите. Дори и в далечни задморски страни, които изглеждат фантастично, те вършат глупости. Колкото и да ме убеждаваш, че филмите не се правят от магьосници, киното е магия. Най-голямата, която досега съм срещала! Барди, направо ти завиждам. Искам да тръгна с теб и да видя съвсем различни светове. Сега разбирам, че тук досега съм живяла мизерно, скучно, жалко…

— Какви ги приказваш? Нима не ти харесва родната ни Ландирия?

— Вече не. Искам да ме заведеш в някоя от тези задморски страни.

— И да оставиш кралството и баща си?

— Не съм му притрябвала толкова. С теб ще ми бъде добре.

— Но още не сме направили сватбата!

— И с нея и без нея, все тая. Само излишни разходи.

— Всички жени мечтаят за сватба.

— Не съм като тях. Имам по-свободни разбирания. Но след като държиш на нея, ще я направим. После заминаваме. Нали, скъпи?

Рицарят беше смаян, събитията, задвижени от нея се развиваха с главоломна скорост, но не в такава посока, за която по-рано си ги представяше. Розамунда го целуна горещо и се измъкна от стаята му.

След като на сутринта слугите смениха гърнето и му донесоха варено заешко бутче за закуска, Горо се вмъкна при него. Изглеждаше ядосан.

— Какво си се нацупил? — попита го Барди

— Забрави за мен. Влачиш се след принцесата и не помисляш, че старите хора умират от глад.

— А защо не освобождаваш съдържанието на пояса си?

— За да разберат за златото ли? Къде са ти търговците, дето щяха да го сменят за медни пари? Тук вече пет дена ми подхвърлят гранясала осолена сланина. Омръзна ми посред нощ да ставам да пия вода. А ти си ядеш шунката и майонезата, мажеш си конфитюри, дъвчеш си шоколади и си караш кефа с принцесата. За какво ме помъкна със себе си? За какво ли се върнах в тази скапана страна?