Христо Пощаков - Меч, мощ и магия

— Накити и козметика. Парфюми и шампоани, златни верижки и годежен пръстен.

— Къде са? Искам да ги видя, макар да не разбирам всичко, за което говориш.

Барди дръпна ципа на сака си и започна да изважда подаръците. Веждите на Розамунда се повдигаха все по-високо, а докато купчината в краката й нарастваше, устата й все повече зинваше.

— Шанел №5 — запелтечи рицарят, отвори капачето на флакончето и поднесе гърлото му към носа на принцесата. — Помиришете го, Bаша светлост! Убеден съм, че ще ви хареса.

— О-о-о! — възкликна тя и устата й още по-широко се отвори, а розовото й езиче неспокойно се размърда. — Какъв вълшебен аромат. Откъде намери такова нещо?

— От задморските страни — намеси се кралят компетентно, който вече бе преполовил бутилката. — Няма скоро да срещнеш такъв претендент.

— Не се намесвай — ядоса се принцесата и тропна с краче. — Знам ти директните намерения. Чудиш се как да се отървеш от мен, само нещо да влезе в джоба ти.

— Засрами се, дъще. Излагаш ме пред хората — примирително рече Рогонал и си допълни чашата. — Барди ни е донесъл скъпоценности, които рядко съм виждал на този свят. За какво служат тези, как го каза, шампорани?

— Шампоани — поправи го рицарят. — За миене на коса. Махат и въшките — добави смутено.

— Тогава половината са за мен — прецени бързо кралят.

— Да имаш да вземаш. Продължавай да се наливаш, с каквото са ти донесли — сряза го дъщеря му. — А как се наричат малките работи, които миришат хубаво през нещото, в което са увити — обърна се Розамунда към Барди.

— Сапуни — отвърна той. — Служат за измиване на ръцете и тялото.

— Хей вие, двете — ревна принцесата към придворните дами. — Отивайте да приготвите кацата с топла вода, нямам търпение да опитам и шампоаните и сапуните! И без това искам да остана насаме с този … прекрасен рицар. И да видим какво още ми е донесъл.

— И аз ли да си ходя? — попита Рогонал.

— Ти не. Нали трябва да обявиш годежа?

— Най-сетне — профъфли радостно кралят, стана от трона си и с олюляваща се походка се приближи към тях. — Браво, момичето ми, от кога чакам този момент.

Докато тя учудено разглеждаше някакво червило през непохватните му прегръдки, Барди стоеше край тях в ролята на дървото.

— Какво си застанал като истукан? — окопити се по едно време възрастния човек — Връчвай й годежния пръстен, преди да е размислила…

Невидимият гургил, който досега неизменно се въртеше над тях плесна доволно с криле и реши засега да се оттегли. Засега…

През следващите няколко дни Барди определено се увери, че е завъртял главата на Розамунда. Тя изглеждаше толкова смаяна и щастлива, колкото може да бъде една принцеса. Въпросите й непрекъснато се сипеха и той едва смогваше да й обяснява коя вещ за какво служи. Шунката с майонеза я очарова, а кутиите със само-охлаждаща се пепси-кола я доведоха до екстаз.

Още на вторият ден, след разходката с колата в близката околност, тя се бе хвърлила на врата му, а на третият, след като изяде два шоколада, призна, че го обича. По някое време Барди си помисли, че тя не проявява особена скромност, но се сети за простичките нрави в родната му Ландирия и бързо освободи от обзелото го подозрение.

Розамунда ожесточено унищожаваше сапуните и шампоаните, прислужниците и придворните дами непрекъснато разнасяха ведра с топла или мръсна вода. На петия ден изглежда въшките бяха станали неприятно минало. Любимата му учудващо бързо започна да се справя с отварянето на метални кутии, буркани и бурканчета, вакуумирани пакети и опаковки с фолио. Под нейния натиск, баща й бързо обяви денят на сватбата и след като си изпроси още четири бутилки уиски, почти не се появяваше.

Барди бързо смени обстановката. Надушил, откъде духа вятъра, сенешалът непрекъснато се увърташе около него и се чудеше с какво да му угоди. Новото жилище на рицарят предлагаше известен уют, тъй като освен ниско легло, притежаваше камина и маса със столове, но му липсваше дупката в стаята, в която остана Горо. За същата цел сега служеше гърне с капак от изпечена глина, което слугите редовно подменяха.

Магьосникът често го срещаше по коридорите и мрачно го поздравяваше. Увлечен по Розамунда, Барди не му обръщаше особено внимание.

На петият ден, след като дълго се кисна в кацата си, принцесата влезе при рицарят и стремглаво се пъхна в леглото му.

— Не е ли още рано за… — смутолеви той.

— За какво? — попита Розамунда и навря езичето си в ухото му. — Строгият морал е за плебеите, не за царските особи.