Христо Пощаков - Меч, мощ и магия

— Защо да не е? — учуди се дебеланкото. — Има достатъчно сено.

— Къде ще оставим багажите си? Имаме ценни вещи и някой може да се полакоми за тях.

— На същото място. Пък и торбите ви нали ще бъдат до вас?

— Аз идвам, за да поискам ръката на принцеса Розамунда. Нима намекваш, че ще се представя пред нея овалян в слама, а нейните подаръците ще миришат на конски фъшкии?

— И други са идвали и са спали в конюшнята без да протестират. Освен това сламата лесно се чисти от дрехите.

— Изглежда няма да се разберем с теб — произнесе заплашително Барди и хвана дръжката на меча си.

— Няма да ме уплашиш — изрече храбро Монти и кимна към полузадрямалите войници, които веднага показаха признаци на бойна готовност.

— Я чакайте вие двамата — намеси се Горо. — Изглежда няма да мине без правене на магия. Сега ще оправя работата.

Той бръкна в едно от отделенията на пояса си и съсредоточено порови с два пръста. Измъкна оттам малко пръстенче и с въздишка го подаде на сенешала, който учудено го пое и започна да го разглежда.

— Вълшебно е — поясни магьосникът. — Освен това е златно. Вземаш го за спомен от мен и забравяш за конюшнята.

Монти се почеса по темето и доста бързо съобрази за какво става дума.

— Всъщност ако размисля, което вече направих, има една стая в северното крило, която е под моя опека. Не е от най-добре обзаведените, но мога да ви я предоставя за известно време. Предполагам, че няма да се задържите дълго, кралят ще ви отпрати като останалите преди вас. Дайте да ви помогна с багажа.

— В Холивуд сто доларова банкнота вършеше работа — промърмори по пътя Горо. — А тук минахме с четвърт цена, пръстенчето е четиринайсет карата. Както виждаш, отблагодарявам се донесената от теб храна.

— За втори път отбелязвам уменията ти — каза Барди. — Не съм сбъркал, че съм те взел със себе си.

— Златна дипломация, железни врати отваря — мъдро заключи магьосникът. — Учи се от мен, няма да сбъркаш.

— Не разбирам за какво си говорите — извърна глава към тях Монти, който мъкнеше двете тежки торби нагоре по тесните стълби.

— Не ти и трябва — отвърна му Горо. — Важното е да си доволен, докато още си сенешал.

— Какво искаш да кажеш? — спря се дебелакът.

— Че заемаш тази длъжност. Назначили са те, но утре могат да те уволнят. Приемай го като вероятност.

— Какво е вероятност?

— Нещо, което може да се случи, а може и да не се случи.

— Това намек ли е?

— Разбирай го както искаш. Сега сме тръгнали да ни настаняваш, не ни губи времето. Били сме дълъг път, трябва да се измием и да сменим облеклото си.

Горо се сети, че дрехите, които носеше за смяна бяха еднакво вмирисани, но все пак избродирани за официални случаи. Поне носеше чисто бельо.

Едно от стъпалата на стълбата едва не се счупи под тежестта на предводителя им, но той все пак успя да ги прекара успешно през тесен коридор, после развърза въженцето на полуизгнила врата и ги въведе в мрачна стаичка. Продълговатите тесни процепи в дъното й бяха покрити с опънати кравешки мехури. Под тях се забелязваше кръгла дупка, а до стените бяха разстлани обичайните овчи кожи.

До един от ъглите се намираше каче с вода и с провесен черпак върху него.

— Къде е тоалетната? — попита Барди.

— Какво е тоалетна? — запита на свой ред Монти.

— Място, където да се измиеш и да удовлетвориш физиологическите си нужди.

— Ох, отново се изразяваш трудно — изпъшка Монти. — Но аз съм съобразителен. Сигурно търсиш онзи отвор в пода. Стаята се намира в една от кулите, надвесена над рова, през дупката всичко пада директно във водата.

— Велико изобретение — рече рицарят.

— Каквo означава тази дума? — отново попита дебелият сенешал. — Вие двамата говорите странно, като че ли не сте се родили в Ландирия.

— Каквото могат, такова правят — обърна се магьосникът към Барди. — Не си губи времето с обяснения. Сега ми се появи природна нужда, ще помоля и двамата да излезете навън.

Те изпълниха молбата му.

— Щом намеря крал Рогонал, ще уредя срещата ви — каза Монти на Барди навън — След това ще ви уведомя, а дотогава се пригответе.

— Събуди и принцесата.

— Няма да бъде лесно, но ще опитам.

Рицарят се загледа след отдалечаващия се дебелак и си помисли, че той все пак е годен за някаква работа. След това се отправи се към дъното на тесния коридор и прилепи лице към процепа, заместващ прозорец. Гледката, която се откри беше прекрасна.

— Готов съм — подаде се Горо навън след малко. — Можеш да влизаш, ела да оправим багажа. Смятам за твърде разумно, докато ти се представяш на краля, аз да остана тук да го пазя.