Христо Пощаков - Меч, мощ и магия

— Знае ли човек, какво се е случило? — каза рицарят, сложи шлема си, препаса меча и излезе от колата.

— Аууу, има ли някой? — извика през събраните на фуния длани пред устата си.

Последва тишина.

Барди се ядоса и натисна клаксона на колата.

Над стената се подаде някакъв човек с голяма брада, виждаше се и част от ризницата му.

— Тук няма никой — изрева той и насочи арбалета си надолу.

— Ти никой ли си? — извика рицарят. — Спускай моста, докато не съм те накълцал на парчета.

— Няма как да се качиш. Дори и да съм някой, пак няма никой. Така ми е наредено.

— Слушай, глупако. Аз съм рицарят Барди и идвам на гости на крал Рогонал. Този в колата е много способният магьосник Горо. Веднага спускай моста и отваряй вратите на замъка!

— Първо ще попитам някого.

— Кого ще попиташ, нали няма никой?

— Ще попитам този, дето ми е наредил да казвам, че няма никой. А ти ще чакаш, заедно с чудовището си.

— Не е чудовище, а специална магическа каруца — отвърна рицарят. — Действай по-бързо, докато не съм изпълнил заканата си.

— Не можеш, на високо съм — ухили се злорадо брадатият тип и изчезна от поглед.

Минутите минаваха. На Барди му омръзна да брои нескопосно издяланите камъни, от които беше изградена стената пред замъка и усети, че отново започва да се ядосва.

— Да направя ли някаква магия? — подаде се Горо от колата. — Да накарам ли тези, дето не са вътре да се стреснат и по-бързо да ни пуснат?

Рицарят го погледна безпомощно и тъкмо се чудеше какво да му отговори, когато подвижният мост със скърцане тръгна надолу. Много брадясалият човек отново се показа над стената.

— Влизайте — каза той. — Но без лъскавото чудовище, което ви приютява в корема си.

— Обясних ти, че това е специална каруца, нещастнико. Освен това подаръците за крал Рогонал и принцесата са в багажника й.

— Не зная какво е багажник, така ми е наредено — неумолимо отряза косматия тип.

— Вади багажа — обърна се Барди към Горо. — Изглежда няма да се разберем с този кретен.

— Целият ли? Много тежи.

— Остави уредбата и кашончетата с батериите.

След като магьосникът се справи със задачата, рицарят заключи дистанционно колата, взе двата най-големи сака и закрачи към моста. Горо го последва пъшкайки.

Грубите двери от тежко дялано дърво се разтвориха пред тях. Посрещна ги плешив дебеланко, облечен в дълга вълнена роба, зад който се кривеше полугол и голобрад кльощав човек — грозен и с развалени зъби. Встрани се пулеха към тях няколко войника с кожени шлемове и недохранен вид.

— Аз съм сенешалът 1 1 Сенешал — иконом на замък — Бел.прев. Монти, а този зад мен е новият шут на краля — представи се дебелакът. — Доста е смахнат и си нямаше име, затова го кръстихме Скубляка. Обикновено се занимава със скубане на косми по тялото си и никога не му е студено. Иначе яде малко и е лесен за издръжка.

— Издръжка-пръжка, издръжка-пръжка — закикоти се ненормалникът.

— Млъквай — сгълча го сенешалът и с подозрителен поглед попита: — Вие нали не сте от Кирикия? Или от Сандирия?

— Не — каза Барди. — Тук сме се родили и тук сме отрасли. Ландирия е нашата скъпа родина. Къде е крал Рогонал, къде е Розамунда? Защо не посрещнаха един доблестен рицар, придружен от способен магьосник?

— Защото принцесата спи следобеден сън, а кралят така се е скрил, че не можем да го намерим. Днес щяха да идват пратеници от Кирикия.

— За какво?

— За да събират дълговете си, естествено. Кралят е задлъжнял, а данъците още не са събрани. С всяка измината година, селяните все повече лъжат за броя на овцете си.

— Овце, овце, овце — започна да тананика шутът. — Но нямат си пера, а тук са две кокошки, готови за оскубване.

— Затваряй си ченето, Скубляк ненормален, какво си се лепнал за мен още от сутринта — възмути се Монти. — Отивай да търсиш господаря си.

— От сутринта, от сутринта, изчезна кралят във мазето — закриви се смахнатия шут и затропа с дървените налъми, с които завършваха кльощавите му крака. — В мазето, в мазето, с пиенето и мезетата — продължи нахално и ловко се извъртя от ритника на дебелия сенешал.

— Работата е ясна — прецени Барди. — Няма ли да ни поканиш да се настаним някъде?

— Свободни места има само в конюшнята. Стаите за гости евентуално са запазени за пратениците от Кирикия и Сандирия, ако все пак пристигнат и успеят да влязат в замъка, въпреки че тук официално няма никой.

— Слушай, Монти — рече рицарят. — Не успя ли да разбереш, че ние не сме обикновени гости, а много важни такива. Там, където смяташ да ни настаниш не е удобно за нас.