Христо Пощаков: Бумеранг

— От четиридесет изгрева до още толкова залеза.

— Този твърдият, не е съвсем добре — намеси се Харви. — Възнамерява да спре производствения процес за повече от месец, а ти знаеш как стоят нещата с пещите.

— Наистина иска невъзможни работи — отвърна му Йън. — Както видя, опитах се да бъда добър.

— Остави на мен да се оправя с него — рече надзирателят. — Ти, приятел, виждал ли си горски пожар? — обърна се той към даагона.

— Да. Това е голям ксан. Изгарят невинни дървета.

— Слушай ме добре: ако до два часа не се завърнете на работните си места, ще започнем да ви подпалваме колибите. Една по една, а твоята ще бъде първа. После можем да вземем и други мерки. Връщай се при племето си и предай какво съм ти казал.

Прегърбен от бремето, което се бе стоварило върху плещите му, Куум напусна кабинета.

— Тази няма да стане — отсече категорично Маут. — Няма да се върна при пещите.

— Той има право — заяви Соона. — И аз няма да се занимавам с кофи и парцали.

— Така е — потвърди възрастният Умади от името на останалите, които се бяха скупчили около колибата на даагона.

— Ще ни подпалят жилищата — напомни Куум.

— Ще си направим нови — заяде се Соона. — Ще се преместим някъде по-далеч от мекотелите.

— Ами да. Това е разрешение на проблема — каза доволен Умади. — Да си извадим покъщнината преди да са пристигнали. Предлагам някой да отведе децата на билото на планината. Да не би да се опарят от някой въглен.

Куум нямаше какво повече да каже. Влезе в колибата си и след малко измъкна малкото ценни вещи, с които разполагаше. Бяха нишките за игра на бвига, масичката и един кокален инструмент, с който понякога дълбаеше скулптури от меко дърво. Соона измъкна оскъдните си домакински принадлежности, които се състояха от нож направен от вулканично стъкло, няколко глинени гърнета и паници, и връзка дървени лъжици. Останалите последваха примера им.

— Готови сме, всичко е подготвено за палене — заяви даагонът след час на Йън Холт. — Може да започвате от моята колиба.

Началникът на мината доста дълго остана с отворена уста.

— Харви! — сети се да изреве по едно време.

— Какво има пак? — запита ядосано надзирателят, който доста бързо се появи в кабинета.

— Представяш ли си? Този тук идва и ми предлага да започнем да им подпалваме колибите.

— Ти как си я мислиш тази работа? — извърна се Мендоса към водачът на племето. — Не разбирате ли, че трябва да се върнете по работните си места?

— На този голям празник не се работи — заяви невъзмутимо Куум. — Нищо не може да ни накара да го направим. Започвате да ни ставате неприятни и ние ще напуснем съседството ви. Ще отидем да живеем на друго място.

— Но ти обеща да сътрудничиш — напомни му Йън Холт.

— Не предполагах, че това ще се окаже неприятно за съплеменниците ми. Хайде, довиждане.

— Я чакай! — извика Харви Мендоса. — Да не си въобразяваш, че толкова лесно ще приключиш работата си с нас. Ние сме в състояние да те принудим.

— Няма да стане — заяви кротко даагонът. — Не съществува земна сила, която да накара един последовател на Махадана и служещ на Кхума да направи нещо, което е против волята му.

— Дори и ако започнем да ви избиваме ли?

— Не разбирам?!

— Ела да ти покажа нещо навън.

Харви поведе Куум към помощното стопанство, където зад железните клетки се развъждаха поми — подобни да огромни кокошки същества от Зета VІІ, чието месо се смяташе за изтънчен деликатес. Мендоса извади лъчевото оръжие, с което по принцип не се разделяше и с едно движение на ръката му, тънкият лъч отряза главата на една от животинките. Тялото й се замята в смъртна агония.

— Сега разбра ли, какво е да избиваш? — попита злорадо надзирателят аборигена до него, а преводачът, който неотлъчно ги следваше, помръдна телескопичните си крака и го преведе.

Даагонът изглеждаше съкрушен. Но все пак успя да излезе от вцепенението си и да отговори:

— Това беше много лошо. Голям ксан!

— Ксан, ман, не ме интересува. Разбра ли какво ви очаква, ако не се завърнете на работните си места?

Куум помръдна фацетните си очи и каза:

— Трябва да уведомя съплеменниците. А ти се върни при вожда си.

— До един час да си тук, заедно с всички останали — извика заплашително след него Харви. — Иначе ще започна с избиването.

— Казвах ти! Мекотелите са рожби на тъмния ксан — заяви Маут, след като даагонът разказа скорошните си преживявания.

— Безкрайно ми е неприятно, но като че имаш право. Голяма беда се струпа върху главите ни. Какво ще правим?