Христо Пощаков - Бумеранг

След като се нахрани, Куум установи, че днес ксомът на дома му е добър и за него. Висшите сили бяха благосклонни към семейството му.

По някое време завесата от разноцветни кубчета, нанизани върху връвчици от гвана, пропусна във вътрешността на колибата старият му приятел Маут.

— Мир за вас — проскърца гласът му на учтивия диалект, който се употребяваше при ходене на гости. — Днес онези, с меките тела, извънредно много шумят. Откъде ли се взеха? Добрите богове не ти ли подсказват какво смятат да правят?

— Седни пред мен височайши — подкани го Куум. — Нека първо да изиграем партия бвика, за да освежим мозъците си.

Даагонът постави пред госта разноцветен сноп нишки, които можеха да се подреждат само по строго определени и твърде сложни правила, след това извади първата зелена, опъна я и я постави върху равната повърхност на масата.

Маут измъкна две жълти и ги положи от двете й страни. Ходът на „първия камък на мъдростта“ беше направен. Куум подви трите нишки във формата на кръг и създаде „окото на прозрението“, което винаги затрудняваше следващите ходове на противника. Сега към кръга можеха да се добавят само четири, шест или осем нишки. Ако се поставеха във формата на квадрат и бяха сини, щяха да отворят „гневът на Суамитра“, което водеше до бъдеща загуба на точки и от двете страни. По принцип такъв ход имаше непредсказуеми последствия и само в изключителни случаи, някои от съвсем вещите даагони на съседните племена си позволявяха да го правят. Осмоъгълникът от червени нишки щеше да бъде като подводен камък — както за извършилия хода, така и за противника му. В случая, като най-безопасно изглеждаше полагането на шестоъгълник от разноцветни влакна. И Маут го извърши. Сега нещата се бяха върнали в изходна позиция. Така съгласно правилата, получените точки се разделяха между двамата. Куум се вгледа в небрежното подреждане на цветовете от страна на противника и му мина блестяща идея. Синята и зелената нишка, съставящи две от страните на шестоъгълника, допускаха затваряне с червен ъгъл, оранжевата и моравата, също. Оставаше последната съединителна черна права, която щеше да заключи фигурата в „триъгълник на позора“. Куум величаво извърши действията си и остави Маут със зинал устен отвор, в който слабо просветваше костната тъкан на многобройните му резци.

— Винаги печелиш, не е честно — оплака се приятелят му. — Вместо да получи освежаване, мозъкът ми започна да ме боли.

— Тази фина материя не може да извършва такова действие — поясни му Куум. — Знае се, че самият мозъкът не може да боли. Болката се разпространява някъде извън него.

— Няма значение, важен е крайният ефект. Нищо не каза за ония, с меките тела. Мислил ли си откъде се взеха и какво вършат? Дойде ли ти просветлението?

— Принципът на ксом оживява нещата. Добрите богове сигурно могат да създават всякакви форми и да ги разселват из необятното пространство. Мисля, че мекотелите пристигнаха от звездите и трябва да приемем тяхната същност.

— Дори ако изкопават свещените хълмове ли? — учуди се Маут. — Не виждам от тях да има някаква полза.

— Ксом си знае работата. Досега нищо не са ни направили.

— А ако са рожби на тъмния ксан?

— Не си го помисляй! — ужасен извика Куум на диалекта на обикновеното ежедневие. — Самата мисъл за него, може да го докара в света ни, а ние отдавна сме го забравили.

— Ще видим — упорито настоя приятелят му. — Да разваляш природата не е добро нещо. Обмисли го до утре, сега аз си отивам.

— Мир на завръщането ти в къщи — изпроводи го Куум до завесата.

— Отивам да ги наблюдавам — заядливо се озъби Маут, преди да излезе навън.

Даагонът остана извънредно изненадан. От думите на приятеля му не се разнасяше привичният аромат на ксом.

Дебелият Луис отново се потеше, но етикетът на Корпорацията изискваше да посрещне новопристигналите, а те бяха важни клечки. Кондиционираният въздух в операторската кабина определено му липсваше, а се налагаше да преодолее стотината метра до кокетната сграда със собствените си крака. Там отново щеше да намери така нужната му прохлада.

„Проклета планета, проклета горещина. Трябва да отслабна.“ — помисли той и се запъти към нулевия терминал, където вече се намираха Йън и Харви. Гостите щяха да пристигнат с транспортен модул, тъй като превозът със звездолет щеше да отнеме доста от скъпоценното им време.

— Не си в настроение — ухили се началникът му, който незабелязано се бе появил до него. — В твоята кабина винаги ти е по-удобно.