Касандра Клеър - Град на паднали ангели

— Всъщност не. Но казват, че мога да пея — говореше бавно, леко провлачено, по-скоро като сърфист, отколкото като южняк.

Членовете на групата се спогледаха несигурно. Ерик се почеса зад ухото.

— Може ли една минута, пич?

— Разбира се. — Кайл се пъхна под вратата на гаража и я затвори след себе си. Саймън чуваше как си подсвирква отвън. Звучеше като „She’ll Be Comin’ Round the Mountain“. Ho мелодията не беше особено вярна.

— Не знам — каза Ерик. — Не съм сигурен, че точно в момента ни трябва нов човек. Щото не можем да му кажем за вампирското нещо, нали?

— Не — каза Саймън. — Не можете.

— Е, добре — сви рамене Мат. — Много жалко. Трябва ни вокал. Кърк не струва. Нищо лично, Кърк.

— Майната ти — каза Кърк. — Не е вярно.

— Напротив — възрази Мат. — Хич даже не струваш.

— Аз мисля — прекъсна го Клеъри, извисявайки глас, — че трябва да го чуете.

Саймън я зяпна.

— Защо?

— Защото е супер секси — отвърна Клеъри за изненада на Саймън. Той не беше чак поразен от външния вид на Кайл, но пък може би не беше най-добрият съдник на мъжката красота.

— А на групата й трябва малко сексапил.

— Благодаря — рече Саймън. — Много ти благодаря от името на всички.

Клеъри изръмжа нетърпеливо:

— Да, да, всички изглеждате добре, момчета. Най-вече ти Саймън — тя го потупа по ръката.

— Но Кайл е адски секси. Само казвам. Обективното ми мнение на жена е, че, ако приемете Кайл в групата, ще удвоите феновете си сред момичетата.

— Тоест ще имаме две фенки, не една — обобщи Кърк.

— Коя е първата? — попита Мат искрено любопитен.

— Малката приятелка на братовчедката на Ерик. Как се казваше? Онази, която си пада по Саймън. Идва на всичките ни концерти и разправя на всички, че му е гадже.

Саймън трепна.

— Тя е на тринайсет.

— Това е заради вампирския ти сексапил, брато — отсече Мат. — Дамите не могат да ти устоят.

— О, за Бога! — каза Клеъри. — Няма такова нещо като „вампирски сексапил“. — Тя посочи Ерик с пръст. — Да не си посмял да кажеш, че „Вампирски сексапил“ е идеалното име за групата, защото ще…

Вратата на гаража се отвори отново.

— Ъ-ъ-ъ, момчета? — пак беше Кайл. — Вижте, ако не искате да ме чуете, няма проблем. Променили сте саунда, разбирам. Само кажете и се махам.

Ерик наклони глава.

— Заповядай да те чуем.

Кайл влезе в гаража. Саймън се вгледа в него, опита се да разбере какво е накарало Клеъри да каже, че е секси. Беше висок, с широки рамене, слаб, с високи скули, дълга черна коса, която падаше на челото му и по врата му на къдрици, и загоряла кожа, още незагубила летния си тен. Дългите гъсти мигли над поразително издължените му зелени очи, му придаваха вид на красива рок звезда. Беше облечен със зелена тениска и дънки, а по двете му голи ръце се виеха татуировки — не знаци, обикновени татуировки. Сякаш по ръцете му беше изписан текст, който изчезваше под ръкавите на тениската.

Добре, не беше грозен, трябваше да признае Саймън.

— Знаете ли — каза Кърк най-накрая и наруши тишината. — Схванах. Той наистина е много секси.

Кайл примигна и се обърна към Ерик.

— Искате ли да изпея нещо или не?

Ерик взе микрофона от стойката и му го подаде.

— Давай! Опитай.

— Всъщност е доста добър — каза Клеъри. — Реших да се пошегувам, като казах да приемете Кайл в групата, но той наистина пее добре.

Вървяха по „Кент Авеню“ към къщата на Люк. Небето беше потъмняло, ставайки от синьо-сиво, подготвяше се да посрещне здрача, и облаци бяха надвиснали над Ийст Ривър. Клеъри прокарваше облечената си в ръкавица ръка по металната мрежа на оградата, която ги делеше от напуканата бетонна дига, карайки я да дрънчи.

— Казваш го, само защото според теб е секси — отвърна Саймън.

Клеъри се намръщи.

— Не е чак толкова секси. Не е най-сексапилният мъж на света — който, заключи Саймън, вероятно беше Джейс, макар и да бе достатъчно мила да не го каже. — Помислих си, че би било добре да го вземете в групата. Ако Ерик и другите не му кажат, че си вампир, значи няма да кажат на никого. Да се надяваме, че ще се откажат от глупавата си идея. — Наближаваха къщата на Люк. Саймън я виждаше от другата страна на улицата, жълтата светлина на прозорците се открояваше в настъпващата тъмнина. Клеъри спря до една дупка в оградата. — Помниш ли, когато убихме една камара раум демони тук?

— Ти и Джейс убихте една камара раум демони. Аз едва не повърнах — спомни си Саймън, но мисълта му беше заета с друго. Той мислеше за Камила, как седеше срещу него в градината и казваше: „Ти се сприятели с ловците на сенки, но никога няма да станеш част от тях. Винаги ще си някъде встрани.“ Той погледна Клеъри и се запита какво ли би казала, ако й разкажеше за срещата си с вампира и предложението й. Сигурно щеше да бъде ужасена. Фактът, че не можеше да бъде наранен, не й пречеше да се притеснява за безопасността му.