Касандра Клеър: Хрониките на Магнус Бейн

Касандра Клеър

Сара Рийс Бренън

Морийн Джонсън

ХРОНИКИТЕ НА МАГНУС БЕЙН

Книгата съдържа единайсет неразказвани досега истории, които хвърлят светлина Върху живота на загадъчния Магнус Бейн, спечелил сърцата на феновете на поредиците „Реликвите на смъртните" и „Адски устройства" със своята харизма, с екстравагантния си стил и неподражаемото си остроумие.

На страниците на сборника почитателите на книгите на Касандра Клеър ще се срещнат отново с любими свои герои, като Алек, Клеъри, Уил, Теса и Джем, ще научат истината за Рафаел Сантяго и Камила Белкор, за изхода от първия сблъсък между Валънтайн и Магнус и ще узнаят още много други тайни. Касандра Клеър, Морийн Джонсън и Сара Рийс Бренън ни повеждат на вълнуващо пътешествие през историята, изпълнено с много хумор, приключения и драматични сблъсъци, в компанията на очарователния, духовит и винаги безупречно облечен магьосник.

Това е за хората — те си знаят кои са -

които в писмата си, в имейлите или когато

идват за автограф, ми казват, че Магнус

и Алек означават много за тях.

И вие като Магнус сте магически герои.

КАКВО ВСЪЩНОСТ СЕ СЛУЧИ В ПЕРУ

Когато Върховният съвет на перуанските магьосници забрани на Магнус Бейн да стъпва в Перу, това беше тъжен момент в неговия живот. И не защото обявленията с образа му, които се разпространяваха сред долноземците на Перу, бяха крайно неласкателни, а защото Перу бе едно от любимите му места. Там беше преживял много приключения и имаше прекрасни спомени, като се започне от хиляда седемстотин деветдесет и първа година, когато покани Рейгнър Фел да се присъедини към него на весела туристическа обиколка из Лима.

1791 г.

Магнус се събуди в крайпътния хан близо до Лима и щом се издокара с бродирана жилетка, бричове и лъскави обувки с токи, тръгна да търси закуска. Вместо това откри ханджийката — шишкава жена, чиято дълга коса беше покрита с черна мантела — да води угрижен разговор с една от слугините относно току-що пристигнал гост.

— Мисля, че е някакво морско чудовище — дочу Магнус шепота на ханджийката. — Или човек риба. Те могат ли да оцелеят на сушата?

— Добро утро, дами — извика той. — Явно гостът ми е пристигнал.

Двете жени примигнаха два пъти. Магнус приписа първото примигване на живописното си облекло, а второто, по-бавното, на думите си. Помаха им ведро, излезе през широките дървени порти и прекоси двора към общата зала, където видя своя приятел, магьосника Рейгнър Фел, да се спотайва в дъното с чаша чича де мойе *.

* Рядко срещана разновидност на южноамериканската напитка chicha. За приготвянето й се използва екстракт от плодовете на перуанското пиперено дърво. — Бел. ред.

— И аз ще пия същото — рече Магнус на прислужницата. — Не, чакай. Искам три пъти от същото.

— Поръчай и на мен — обади се Рейгнър. — Добрах се до тази чаша след дълго и усилено ръкомахане.

Магнус поръча и когато пак извърна поглед към Рейгнър, видя, че старият му приятел изглежда както винаги: отвратително облечен, дълбоко мрачен и много зелен. Магнус често изпитваше благодарност, че неговите магьоснически знаци не са толкова очевидни. Е, понякога не беше подходящо да си със златистозелени очи с продълговати котешки зеници, но те лесно се скриваха с малко магически прах, а и дори да не ги скриеше, имаше дами — както и господа — които не ги възприемаха като недостатък.

— Без магически прах? — поинтересува се Магнус.

— Нали каза, че искаш да поемем на пътешествие, изпълнено с безкраен разгул и поквара — отвърна Рейгнър.

Магнус се ухили.

— Така е! — Замълча, после добави: — Прости ми, но не виждам връзката.

— Установил съм, че имам по-голям успех сред жените, когато съм в естествения си вид — заяви Рейгнър. — Дамите обичат разнообразието. Една придворна на Луи, Краля Слънце, каза, че нищо не можело да се сравни с нейната „сладка малка зелчица". Чух, че това се превърнало в много популярно гальовно обръщение във Франция. И то благодарение на мен.

Рейгнър говореше с обичайния си мрачен тон. Шестте питиета пристигнаха, Магнус ги награби и обяви:

— Тези са за мен. Моля, донесете още за приятеля ми.

— Имаше и една жена, която ме наричаше „сладката ми грахова шушулчица" — продължи Рейгнър.

Магнус отпи дълбока, освежаваща глътка, погледна към слънчевата светлина навън, после към питиетата пред себе си и изведнъж ситуацията му се понрави.