Холи Клеър: Медната ръкавица Кн.2 от Магистериум

Книга втора

Медната ръкавица

Холи Блек и Касандра Клеър

Превод от английски Александър Драганов

Всички права запазени. Нито книгата като цяло, нито части от нея могат да бъдат възпроизвеждани под каквато и да е форма.

Оригинално заглавие: The Copper Gauntlet

Copyright © 2015 by Holly Black and Cassandra Claire LLC

Illustrations © 2015 by Scott Fischer

Илюстрация на корицата Alexander Chaudret

Дизайн на корицата Whitney Lyle & Christopher Stengel

Превод Александър Драганов

Коректор Стоян Меретев

Коректор Сабина Василева

Издава „Егмонт България“ ЕАД

1142 София, ул. „Фритьоф Нансен“ 9

www.egmontbulgaria.com

Електронно издание, 2015

ISBN 978-954-27-1582-5

Посвещение

На петгодишната Урсула Анабет Лий Грант,

едно живо пламъче.

ГЛАВА ПЪРВА

Кал взе от парчето пица едно резенче мазно пеперони[1] и пъхна ръка изпод масата. Веднага усети влажния език на Пакостник. Обсебеният от Хаоса вълк буквално вдъхна храната.

– Не храни това нещо – изсумтя сърдито баща му, – някой ден ще ти отхапе цялата ръка.

Кал потупа Пакостник по главата, без да обръща внимание на баща си. В последно време Алистър не бе никак доволен от Кал. Не искаше да слуша как е изкарал в Магистериума. Бе ядосан от това, че Кал е станал чирак на майстор Руфъс, някогашния му наставник. И бе готов да си оскубе косите, когато Кал се върна вкъщи с обсебен вълк.

Кал винаги бе живял сам с баща си и с безспирните му разкази за това колко ужасно е било училището му. Същото училище, което сега Кал посещаваше въпреки отчаяните си опити да не влезе там. Кал очакваше баща му да е сърдит, задето се завърна след първата си година в Магистериума, но не бе и предполагал какво ще е чувството баща му да е толкова сърдит. Навремето се разбираха без думи. Сега всичко бе... насила.

Кал се надяваше да е само заради Магистериума, иначе другата възможност бе Алистър да знае, че Кал тайно е зъл.

Това наистина притесняваше и самия Кал. Много. Бе започнал да изготвя списък в главата си – в две колонки. Едната съдържаше причините да е истински черен лорд, а другата – причините да не е. Един черен лорд би ли изпил последната чашка кафе? Каква книга би взел от библиотеката? Това да се обличаш в черно правеше ли те черен лорд? А да не си изпереш бельото?

Най-лошото бе, че баща му вероятно правеше същото нещо, пресмятайки шанса Кал да събере необходимите точки, за да стане черен лорд, винаги когато го погледнеше.

Алистър обаче само подозираше. Нямаше как да бъде сигурен. Имаше неща, които само Кал знаеше.

Кал не можеше да спре да мисли за това, което майстор Джоузеф му бе казал. А именно, че в него, Калъм Хънт, живее душата на Врагa на Смъртта. Че той е Врагът на Смъртта, предопределен да бъде зъл. Дори в уютната жълта кухня, където бе закусвал, обядвал и вечерял хиляди пъти с баща си, Кал чуваше как думите на майстора отекват в ушите му.

Душата на Калъм Хънт загина.Прокудена от собственото си тяло, тя се сви и загина. Душата на Константин Мадън обаче пусна корени и укрепна, новородена и по-силна от всякога. Оттогава насам последователите му се трудят да изглежда така, че той не си е отишъл от този свят, където можеш да живееш в безопасност.

– Кал? – обърна се към него баща му, като го гледаше странно.

Не ме гледай , искаше да каже Кал, но в същото време сякаш питаше: Какво виждаш, когато ме гледаш? С Алистър режеха любимата пица на Кал – пеперони с ананас. Друг път биха си приказвали за поредното приключение на Кал в града или за това върху какъв проект работи Алистър в гаража. Сега обаче Алистър мълчеше и Кал не знаеше какво да каже. Най-добрите му приятели, Аарън и Тамара, му липсваха, но не можеше да ги спомене пред баща си, тъй като бяха част от вълшебния свят, който Алистър мразеше.

Кал слезе от стола.

– Мога ли да изляза на двора да поиграя с Пакостник?