Холи Клеър - Медната ръкавица Кн.2 от Магистериум

Колонката на черния лорд печелеше за деня.

– Всичко наред ли е? – попита баща му, когато видя изражението на лицето му, след като Кал затвори вратата.

– Супер – отвърна уморено Кал.

– Чудесно – рече Алистър и се изкашля. – Мислех да излезем тази вечер. Да идем на кино?

Кал се сепна. Откакто се бе върнал това лято, не бяха правили нищо от тоя род. Ден след ден Алистър, потънал в печал, сновеше между телевизора и гаража, където ремонтираше стари автомобили, правейки ги да изглеждат като нови, след което ги продаваше на колекционери. Понякога Кал грабваше скейтборда си и обикаляше града, но без голям ентусиазъм. След Магистериума почти нищо не го забавляваше.

Дори плесенясалите ястия му липсваха.

– Кой филм искаш да гледаме? – попита Кал, като си прехвърли през ума, че черните лордове не избират програмата на останалите. Това трябваше да се брои за точка!

– Излязъл е нов филм с космически кораби – каза баща му и изненада Кал с избора си. – А по пътя може да оставим това чудовище в кучкарника и да го заменим с пуделче или дори питбул. Каквото и да е, стига да не е толкова диво.

Пакостник погледна злобно към Алистър, а странните му очи се завъртяха в калейдоскоп от цветове. Кал се сети за парцаливото псе на Кайли.

– Не е див – възрази Кал и почеса Пакостник по врата. Вълкът се обърна по гръб и се оплези, така че Кал да го почеше по корема. – Защо да не дойде? Ще ни изчака в колата със свалени прозорци.

– Изключено! – намръщи се Алистър. – Ще го вържем в гаража.

– Но той ще хареса пуканките – добави Кал. – Също и желираните бонбони.

Алистър погледна часовника си, след което посочи гаража.

– Щом е така, може да му донесеш малко на връщане. Не се и съмнявам, че нещото ще ги изяде.

– Нещото ! Той си има име!

Кал въздъхна и отведе Пакостник в работилницата на Алистър. Тя бе голяма, по-голяма дори от хола, и миришеше на машинно масло, бензин и старо дърво. Шасито на един френски автомобил стоеше поставено на трупчета, без гуми и с махнати седалки. Пожълтели вече наръчници за ремонт бяха поставени на старинни столчета, а фаровете висяха от покривната греда. Върху комплект гаечни ключове беше навито въже, което Кал използва, за да привърже вълка за нашийника.

– Скоро ще се върнем в училище – коленичи той до Пакостник, – с Тамара и Аарън. После всичко ще е наред.

Кучето[2] изскимтя, сякаш всичко разбира. Сякаш Магистериумът му липсваше толкова, колкото и на Кал!

На Кал му бе трудно да остане съсредоточен върху филма, въпреки космическите кораби, извънземните и експлозиите. Не спираше да мисли за това как гледаха филми в Магистериума, където маг на въздуха показваше изображенията на пещерната стена. Така филмите се контролираха от маговете и всичко можеше да се случи. Бе гледал „Междузвездни войни“ с шест различни финала, а също и филми, в които децата от Магистериума се прожектираха на стената и се биеха с чудовища, превръщаха се в супергерои или караха летящи коли.

На фона на всичко това въпросният филм му се струваше плосък. Кал се съсредоточи върху моментите, които щеше да направи по друг начин, като в същото време изпи три ябълкови фреша и изяде две големи кутии пуканки. Алистър гледаше с лек ужас към екрана и дори не се обърна, когато Кал му предложи шоколадови фъстъци. В резултат на това, че си ги изяде сам, Кал се чувстваше като натровен от захарта, когато се върнаха в колата на Алистър.

– Хареса ли ти? – попита баща му.

– Беше доста добър – отвърна Кал. Не искаше Алистър да се почувства така, сякаш не оценява факта, че баща му се е домъкнал на филм, който иначе никога не би гледал. – Беше много яко, когато взривиха космическата станция.

Преди Алистър да заговори отново, настъпи тишина, но не чак толкова дълга, та да бъде некомфортно.

– Няма причини да се връщаш в Магистериума, знаеш това. Научил си основното. Може да се упражняваш вкъщи, с мен.

Сърцето на Кал потъна в петите. Бяха водили този разговор в различни варианти около стотина пъти. И никога не свършваше добре.

– Мисля, че трябва да се върна – опита да каже Кал колкото се може по-спокойно. – Минах през Първата порта и искам да завърша каквото съм започнал.

Лицето на Алистър потъмня.

– За децата не е добре да стоят на тъмно под земята като червеи. Кожата ти побелява, не ти достига витамин D. Жизнеността се изсмуква от тялото ти.