Касандра Клеър - Град от стъкло

Лютият студ от предишната седмица си беше отишъл. Слънцето грееше ослепително, когато Клеъри прекосяваше прашния преден двор на Люк с вдигната качулка на якето си, за да попречи на вятъра да разпилява косата по лицето й. Колкото и да се беше затоплило, от Ийст Ривър духаше не на шега. Вятърът носеше лек мирис на химикали, примесен с бруклинските миризми на асфалт, бензин и прегоряла захар от запуснатата фабрика надолу по улицата. Саймън я чакаше на предната веранда, отпуснат в един изтърбушен фотьойл. Той бе сложил своето Нинтендо DS върху коленете си и движеше бързо писалката по дисплея.

— Едно на нула за мен — каза той, докато тя изкачваше стъпалата. — Разбих ги на Марио Карт.

Клеъри свали качулката си, като отметна разрошената коса от очите си и бръкна в джоба за ключовете.

— Къде беше? Цяла сутрин се мъчих да се свържа с теб.

Саймън се изправи и пъхна мигащия правоъгълник в калъфа му.

— Бях у Ерик. Репетирахме с групата.

Клеъри спря да върти ключа в ключалката — винаги заяждаше — и го изгледа учудено.

— Репетирал си с групата ? Искаш да кажеш, че още си…

— В групата ли? Защо да не съм? — той се приближи до нея. — Дай на мен.

Клеъри мълчеше, докато Саймън с премерен натиск ловко завъртя ключа и накара упоритото старо резе да се отвори.

Ръката му докосна нейната. Кожата му беше хладна, температурата й беше колкото тази навън. Тя леко потрепери.

Двамата бяха приключили с романтичната част от отношенията си още миналата седмица, но тя още се чувстваше неловко, когато се видеха.

— Благодаря. — Тя прибра ключа, без да го поглежда.

Във всекидневната беше горещо. Клеъри закачи якето си на закачалката в антрето и се упъти към спалнята за гости, следвана от Саймън. Когато влезе, се намръщи. Куфарът й бе разтворен на леглото като черупка на мида, дрехите и скицника й бяха разхвърляни край него.

— Мислех, че ще ходиш до Идрис само за няколко дни — каза Саймън, като смаяно изгледа безпорядъка.

— Така е, но не мога да преценя какво да си взема. Почти нямам рокли и поли и не знам какво ще стане, ако там не разрешават да се ходи с панталони.

— Защо да не можеш да ходиш с панталони? Това е просто друга страна, а не друг век.

— Да, но ловците на сенки се носят старомодно и Изабел винаги е с рокли… — Клеъри млъкна и въздъхна. — Говоря глупости. Просто си изкарвам тревогата за майка ми върху гардероба. Дай да говорим за друго. Как мина репетицията? Групата още ли си няма име?

— Добре мина. — Саймън седна върху бюрото и провеси краката си отстрани. — Обмисляме ново мото. Нещо остроумно като „Ние сме виждали милиони лица и изпълняваме рок за осемдесет процента от тях.“

— Каза ли на Ерик и на другите, че…

— Че съм вампир ли? Не. Това не е нещо, което можеш да изтърсиш в случаен разговор.

— Така е, но те са твои приятели . Ще разберат. Пък и може да решат, че това те прави бог на рока като онзи вампир Лестър.

— Лестат — каза Саймън. — Сигурно имаш предвид Лестат. А той е измислен герой от роман. Пък не виждам и ти да си хукнала да разправяш на приятелите си, че си ловец на сенки.

— Какви приятели? Ти си ми приятел. — Тя се тръшна на леглото и погледна нагоре към Саймън. — А на теб ти казах, нали?

— Защото нямаше избор. — Саймън я гледаше с наклонена настрани глава. Светлината на нощната лампа се отразяваше в очите му и ги правеше сребристи. — Ще ми липсваш.

— И ти ще ми липсваш — каза Клеъри, макар че кожата й бе настръхнала от нервно напрежение, което й пречеше да се съсредоточи.

Ще заминавам за Идрис! — отекваше в ума й. Ще видя родината на ловците на сенки, Града от стъкло. Ще спася майка си. И ще бъда с Джейс.

Очите на Саймън блеснаха, сякаш беше дочул мислите й, ала гласът му беше спокоен.

— Кажи ми още веднъж, защо трябва да ходиш в Идрис? Защо Мадлен и Люк да не могат да се погрижат за това без теб?

— Майка ми е научила заклинанието, което я е докарало до това състояние от един магьосник — Рейгнър Фел. Мадлен казва, че трябва да го намерим, ако искаме да развалим магията. Нея обаче той не я познава. Познава майка ми и според Мадлен би ми се доверил, защото много съм приличала на нея. А Люк не може да ме придружи. Защото дори да дойде в Идрис, няма как да влезе в Аликанте без съгласието на Клейва, а те няма да му го дадат. Но не споменавай пред него за това, моля те. Той никак не е доволен, че няма да пътува с мен. Ако не познаваше Мадлен от преди, не мисля, че изобщо щеше да ме пусне с нея.