Рейчъл Хокинс - Демонично стъкло

Здесь есть возможность читать онлайн «Рейчъл Хокинс - Демонично стъкло» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Год выпуска: 2010, ISBN: 2010, Издательство: СофтПрес, Жанр: Фэнтези, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Демонично стъкло: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Демонично стъкло»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

„Демонично стъкло“ стартира директно в ТОП 5 на Ню Йорк Таймс!
Софи си мислеше, че е вещица.
Това беше и причината техните да я заточат в „Хекс Хол” – училището за откачалки с особени дарби и таланти. Когато обаче откри ревниво пазената фамилна тайна, тя разбра, че не е вещица, зооморф, фея или пък вампир. По-лошо – Софи се оказа единият от двата демона, които скитат по света. Другият е баща й.
За съжаление уникалните й сили са заплаха за всички около нея и тя решава да се подложи на рискован ритуал, чрез който Съветът в Лондон да премахне способностите й.
Когато обаче пристига в британската столица, се сблъсква с няколко стряскащи новини. Първо, и най-шокиращо: новите й приятели също са демони, за които никой не знае, че съществуват! Второ, оказва се, че отдавна е сгодена за младия лечител Кал. Трето, човекът, който е изпратен да я убие от ордена на Окото, е и най-голямата слабост на Софи – Арчър Крос.
Потопете се във вихъра на събитията сред зрелищните сблъсъци, подходящи за големия екран!

Демонично стъкло — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Демонично стъкло», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Рейчъл Хокинс

Демонично стъкло

(книга 2 от "Хекс Хол")

Първа глава

Да имаш урок на открито в средата на май в обикновените училища е нещо прекрасно. Седиш на слънце, четеш някаква поезия, а пролетният ветрец развява косите ти…

В „Хеката“, този интернат за чудовища, урокът на открито включваше да бъда хвърлена в езерото.

Часът по Гонения при магическите същества се провеждаше около едно пенесто езеро близо до училището. Преподавателката, г-жа Вандерлиден или просто Ванди, се обърна към Кал. Той беше училищният градинар и лечител, макар да бе само на деветнайсет. Ванди взе едно въже от ръцете му. Когато погледите ни се срещнаха, той ми кимна едва забележимо, което при него е еквивалент на сърдечен поздрав.

Беше силен и мълчалив.

— Не ме ли чухте, г-це Мерсер? — каза Ванди, докато прехвърляше въжето в ръцете си. — Елате насам.

— Всъщност — започнах и се опитах да звуча спокойно. — Виждате ли това? — Посочих огромната си къдрава коса. — Тъкмо съм си направила прическа, така че е по-добре да не се мокря.

Чух сподавен кикот зад гърба си, а до мен Джена прошепна:

— Добър опит.

Когато дойдох в „Хеката“, бях толкова стресирана от Ванди, че нямаше начин да посмея да й кажа подобно нещо. Но в края на миналия срок ми се случиха много неща. Видях как собствената ми прабаба убива най-големия ми враг, с когото постепенно се сприятелих — Елодия. А момчето, което обичах, ме нападна с нож.

Така че сега бях малко по-отракана.

Ванди обаче не успя да го оцени по достойнство.

— Веднага излез отпред! — извика тя гневно.

Измърморих няколко грижливо подбрани думи, докато си проправях път през тълпата. Когато стигнах до брега, започнах да събувам обувките си, после чорапите и застанах до Ванди, нагазила до глезените в студената вода.

Въжето ожули кожата ми, докато Ванди завързваше най-напред ръцете, а после и краката ми. После се отдръпна и ме огледа доволно.

— А сега, в езерото.

— Ъ-ъ, как точно да вляза?

Притеснявах се, че ще ме накара да вляза с подскоци, докато водата ме залее цялата. Тази мисъл бе толкова унизителна, че веднага я пропъдих.

Кал пристъпи напред, най-вероятно за да ми се притече на помощ.

— Мога да я хвърля от кея, г-жо Вандерлиден.

Или пък не.

— Добре — отвърна тя с леко кимване, сякаш точно това е бил планът й така или иначе.

Изведнъж Кал се наведе и ме вдигна.

Разнесоха се кикот и въздишки. Знаех, че повечето момичета биха дали мило и драго да са на мое място в ръцете на Кал, но въпреки това лицето ми пламна. Не съм сигурна дали това не беше дори по-смущаващо, отколкото да вляза в блатото с подскоци.

— Не си я слушала, нали? — попита ме той тихо, докато се отдалечавахме от тълпата.

— Да.

Точно когато Ванди обясняваше защо някой трябва да влезе в блатото, аз си говорех с Джена за едно момче, което ме нарече „Мерсер“. По този начин се обръщаше към мен Арчър. Казах й, че не трепнах изобщо. Точно както и не сънувах снощи в подробности целувката между мен и Арчър. Само дето в съня ми той нямаше татуировка на гърдите, която да показва, че е един от ордена на Окото. Така че не виждах причина да прекъсваме целувката и…

— Какво правеше? — попита Кал.

В първия момент си помислих, че говори за съня ми, и цялата се изчервих. После се досетих какво ме пита.

— О, ами аз… говорих си с Джена. Нали разбираш, малък разговор като между чудовища.

Мисля, че видях проблясък на усмивка, но той много бързо смени темата:

— Ванди каза, че истинските вещици се спасяват от водата, като се престорят на удавени, а после се освобождават от въжетата с помощта на магическите си сили. Така че от теб се очаква да потънеш, а после да се освободиш.

— Мисля, че тази част с потъването ще я изпълня лесно — промърморих. — За останалото… не съм много сигурна.

— Ще се справиш — каза той. — А ако не излезеш до няколко минути, аз ще те спася.

Нещо потрепна в мен. Не го очаквах. Не бях изпитвала подобно усещане, откакто Арчър изчезна. Най-вероятно нищо не значеше. Слънцето светеше през русата коса на Кал, а лешниковите му очи улавяха отблясъците на водата. Освен това той ме носеше на ръце, сякаш не тежа изобщо. Естествено е да изпитам трепет, когато момче като него ми каже нещо толкова готино.

— Благодаря — отвърнах.

През рамото му виждах майка ми да ни наблюдава от колибата на Кал. Тя реши да остане тук през целия срок, докато чакаме баща ми да дойде, за да ме отведе в Лондон.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Демонично стъкло»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Демонично стъкло» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


libcat.ru: книга без обложки
Ърскин Колдуел
Дж. Д. Хокинс - Ненасытный 2 (ЛП)
Дж. Д. Хокинс
Рейчъл Кейн - Балът на глупците
Рейчъл Кейн
Рейчъл Кейн - Среднощна алея
Рейчъл Кейн
Рейчъл Кейн - Стъклени къщи
Рейчъл Кейн
Рейчъл Хокинс - В плен на магията
Рейчъл Хокинс
Рейчъл Хокинс - Хекс Хол
Рейчъл Хокинс
Касандра Клеър - Град от стъкло
Касандра Клеър
Велимир Петров - Стъкло с дъх на акация
Велимир Петров
Карен Хокинс - Похищенный жених
Карен Хокинс
Отзывы о книге «Демонично стъкло»

Обсуждение, отзывы о книге «Демонично стъкло» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x