Рейчъл Хокинс - Демонично стъкло

— София, разбирам, че си ядосана, но…

— Софи. Никой не ме нарича София.

Той сви устни.

— Добре, Софи. Понеже виждам, че имаш основания да си разстроена в момента, на този етап няма смисъл да разговаряме за това. Искам малко да си поговоря с теб и с майка ти — очите му я стрелнаха за миг — като едно семейство, преди да продължим с темата за твоето подлагане на Очистването.

— Жалко — отвърнах и отметнах одеялото заедно с ръката на майка ми. — Имаше шестнайсет години да си говориш с нас като едно семейство. Не съм искала да идваш, защото си ми баща, и не целя някакво сълзливо семейно събиране. Помолих те да дойдеш тук като председател на Съвета, за да мога да се лиша от скапаните си магически сили.

Изстрелях всичко това на един дъх. Опасявах се, че ако забавя темпото, може да се разплача, а точно сега не беше много уместно.

Баща ми ме изгледа замислено, но очите му станаха хладни, а гласът — рязък:

— В такъв случай като председател на Съвета отхвърлям молбата ти за подлагане на процедурата по Очистване.

Зяпнах.

— Не можеш да направиш това!

— Всъщност може, Софи — намеси се г-жа Касноф. — Като твой баща и като председател на Съвета той има тези правомощия. Докато не навършиш пълнолетие.

— Но дотогава има повече от година!

— Което ще ти даде възможност да осъзнаеш в пълнота последиците от решението си — каза баща ми.

— Много добре разбирам последиците — ядосах се аз. — Липсата на магически способности ще ме лиши от възможността да убия някого.

— Софи, вече говорихме за това — обади се майка ми за пръв път, откакто дойдохме в кабинета на г-жа Касноф. — Не е казано, че със сигурност ще убиеш някого. Нито, че дори ще опиташ. Баща ти никога не е губил контрол над силите си. — Тя въздъхна и потърка челото си замислено. — Това е прекалено крайно решение, миличка. Не мисля, че е правилно да рискуваш живота си за „какво би станало, ако“.

— Майка ти е права — каза г-жа Касноф. — Нека не забравяме, че ти взе това решение по-малко от двайсет и четири часа след като видя как твоя приятелка беше убита. Може би е добре да обмислиш нещата.

Седнах обратно на дивана.

— Схващам какво се опитвате да ми кажете. Наистина. Но… — Погледнах последователно и тримата, след което спрях поглед на баща ми, от когото очаквах да ме разбере най-добре. — Видях Алис. Видях каква е, какво направи, на какво е способна. — Загледах се в розите по килима в кабинета, но всъщност виждах Елодия. Бледа и окървавена. — Не искам никога, никога, да се превръщам в нещо подобно. По-скоро бих умряла.

Майка ми въздъхна отчаяно, а г-жа Касноф внезапно се заинтересува от нещо върху бюрото си.

— Добре — кимна баща ми. — Нека да направим сделка.

— Джеймс! — извика майка ми рязко.

Погледите им се срещнаха и нещо премина през тях, преди баща ми да продължи:

— Срокът ти в „Хеката“ вече приключва. Ела да прекараш лятото с мен и наесен, ако все още искаш да се подложиш на Очистването, ще ти позволя.

Вдигнах изненадано вежди.

— Какво, да дойда в дома ти? В Англия?

Пулсът ми се ускори. Арчър е бил забелязан цели три пъти в Англия.

Баща ми не отвърна нищо в първия момент и за миг се запитах дали не може да чете мислите ми.

— Да, в Англия, но не в моята къща. През лятото ще съм отседнал при приятели.

— И те няма да имат нищо против да им доведеш и дъщеря си?

Той се усмихна многозначително.

— Вярвай ми, ще има достатъчно място.

— И какво точно очакваш да постигнеш?

Опитах се да говоря високомерно и надменно, но се опасявам, че прозвучах просто злобно.

Баща ми започна да рови в сакото си за нещо и извади тънка цигара, на което г-жа Касноф погледна с крайно неодобрение и той разочаровано я прибра в джоба си.

— Софи — започна той разстроено, — искам да имам възможност да те опозная, както и ти да опознаеш мен, преди да решиш да захвърлиш способностите си, а може би дори и живота си. Ти в момента не осъзнаваш напълно какво означава да си демон.

Обмислих предложението му. От една страна, не съм най-големият му почитател и не бях сигурна дали искам да прекарам с него цяло лято на друг континент.

Но ако не отида, ще се наложи да бъда демон още доста време.

Освен това майка ми освободи квартирата, която бяхме наели във Върмонт, така че щеше да се наложи да прекарам лятото в „Хеката“ само с нея и учителите. Как не.

А, от друга страна, Арчър беше в Англия.

— Мамо? — попитах, чудейки се дали мога да разчитам на нея.

Тя изглеждаше много разстроена, което бе разбираемо, понеже за малко не се удавих пред очите й, а сега трябваше да се разправя с баща ми.