Рейчъл Хокинс - Демонично стъкло

— Софи, това не значи нищо — каза той и подпря лакти върху коленете си. — Това е нещо като договор. Никой ли не ти го е обяснил?

Арчър ми беше споменал нещо. С Холи, бившата съквартирантка на Джена, са били сгодени. Сега, след като знам, че той е един от хората на Окото, се чудя доколко подобен годеж е бил легитимен. Но точно сега предпочитах да не мисля за него.

— Значи можем просто така да го прекратим, нали?

— Именно. Е, вече всичко наред ли е?

Започнах да ровя пръстта с обувката си.

— Да, наред е.

— Чудесно. Няма защо да се чувстваме неудобно.

— Добре.

Останахме така за миг в неловко мълчание.

— О, забравих да ти кажа нещо. Баща ми иска да дойдеш с нас в Англия това лято.

Разказах му накратко всичко, което се случи в кабинета на г-жа Касноф. Изглеждаше изненадан, като му разказах за Ванди, а като чу за тестовете и изследванията, се намръщи, но не ме прекъсна.

— Звучи гадно — заяви той, като приключих.

— Много — съгласих се аз.

Той се изправи и се насочи пак към азалията, което, предполагам, беше намек да си тръгвам.

— Извинявай, че те замерих с буца пръст.

— Няма нищо.

Очаквах, че ще каже още нещо. Понеже не го направи, станах от чувала.

— Ще се видим в училище, скъпи — казах аз и излязох.

Той издаде звук, който приличаше на смях, но с Кал човек никога не може да е сигурен.

Слънцето залязваше, докато влизах в сградата на училището. Вече се чуваха щурци и крякане на жаби. Лек ветрец с пролетен аромат разклати листата на виещите се по стените на сградата лози. Обърнах се и отново се загледах в поляната, която се простираше пред мен. Мразех това място, когато за пръв път дойдох тук, но сега ми се струва, че ще ми липсва. Толкова много неща ми се случиха тук, че колкото й да е невероятно, бях започнала да възприемам „Хеката“ като дом.

Нещо космато докосна ръката ми. Оказа се Бет.

— Има пълнолуние — изръмжа тя и посочи с муцуна небето.

— Да, вярно.

Върколаците излизаха да тичат навън при пълнолуние. Можех да видя доста от тях, ако се загледам навътре в гората.

— Не мога да повярвам, че учебната година почти свърши — каза Бет с глас, който звучеше като че ли има счупени стъкла в гърлото.

— На мен ли го казваш? — отвърнах.

Очите й бяха яркожълти, но и искрени, когато ми каза:

— Ще ми липсваш, Софи.

Усмихнах се. Само преди няколко месеца тя изобщо не ми вярваше и смяташе, че съм тук, за да шпионирам от името на баща си. За щастие това, че едва не загубих живота си, ме спаси от тези подозрения. Протегнах ръка и я потупах по рамото.

— И ти ще ми липсваш, Бет.

Тя се наведе и облиза бузата ми.

Изчаках да се отдалечи, преди да се избърша с опакото на дланта си.

— Гадост.

И така, не всичко в „Хеката“ ще ми липсва.

Качих се на третия етаж, където са стаите на момичетата. Нямаше много хора в общото помещение и вечерта беше доста спокойна.

Тейлър, една от зооморфите, ме видя и ми помаха.

— Хей, Соф! Чух, че си си взела една баня днес. Защо не се преоблече? — попита тя по повод мръсния ми външен вид.

Прибрах смутено коса зад ушите си.

— Не ми остана време за това.

Тейлър се засмя и звукът ме изненада с гърлеността си, нетипична за такова крехко момиче.

— Имах предвид с магия — обясни тя.

О, вярно.

— Ами, предвид как ми се получават нещата напоследък, просто не ми се искаше да рискувам.

Тя кимна съчувствено.

— О, разбирам. Особено след случката с леглото.

Случката с леглото се разигра преди около два месеца.

Искаше ми се да преместя леглото си и реших да използвам магия за целта. Но вместо да се плъзне няколко крачки по-напред, леглото направо излетя през прозореца, отнасяйки със себе си голяма част от стената. Г-жа Касноф не го сметна за забавно.

Особено като се има предвид, че случката с леглото дойде веднага след инцидента с чипса. Джена реши, че й се яде чипс, и аз се опитах да материализирам една порция, но стана така, че наводних целия етаж с картофки. Още има следи от сирене в коридора. А преди това се случи онова с лосиона. Колкото по-малко разказвам за това, толкова по-добре. Да не говорим, че след случката с Алис и Елодия магическите ми способности почти изчезнаха. И в резултат на това съвсем спрях да ги използвам.

Казах „чао“ на Тейлър и продължих към стаята си. Още няколко съученички ме поздравиха или коментираха близката ми среща с езерото. Все още бях неподготвена за тази нова известност. В началото си мислех, че понеже съм демон, всички се стремят да са мили с мен, защото се страхуват да не ги изям. Но според Джена, която беше шампион по подслушване, всички все още смятали, че съм супермощна тъмна вещица. Г-жа Касноф положи много усилия да прикрие подробностите за смъртта на Елодия, което значи, че се носеха много слухове по темата. Най-много привърженици имаше теорията, че Арчър се е промъкнал отново на острова и двете с Елодия сме се опитали да се преборим с него, използвайки магическите си сили докрай, което е довело до смъртта й.