Рейчъл Хокинс - Демонично стъкло

Единственото, което се чуваше, беше как баща ми разгръща листовете и как зъбите ми тракат.

— Защо не успях да се измъкна от блатото? — попитах най-сетне.

Г-жа Касноф ме погледна така, сякаш беше забравила, че въобще съм в стаята.

— Никой демон не може да избяга от това блато — отвърна тя. — В него има защитни магии. То задържа всичко, което не разпознае като вещица, фея или зооморф.

Замислих се за скелета и кимнах. Искаше ми се отново да има от онзи чай, който пих миналия път.

— Да, разбирам. Значи Ванди се опита да ме убие?

— Не ставай смешна — възкликна г-жа Касноф и се намръщи. — Кларис няма представа за защитните заклинания.

Може би щях да й повярвам, ако очите й не избегнаха моите, но преди да успея да я притисна, баща ми остави папката.

— Много впечатляващо досие имаш, София. — Той скръсти ръце и се облегна назад. — Ако в „Хеката“ имаше часове по самоунищожение, щеше да си пълна отличничка.

Интересно ми беше да разбера откъде съм наследила сарказма си. Явно това е всичко, което съм получила от него. Виждала съм го на снимки, но сега за пръв път го срещах на живо и ми бе трудно да не го зяпам. Беше толкова различен от това, което си представях. Определено бе красавец, но… Не знам. По един такъв, суетен начин. Изглеждаше като човек, който се грижи за обувките си.

Погледнах към майка си и забелязах, че тя има точно обратния проблем. Гледаше навсякъде другаде, само не и към него.

— Да — отвърнах аз. — Изминалият срок беше много динамичен.

Той вдигна и двете си вежди.

— Динамичен?

Зачудих се дали това е нарочно, или и той като мен можеше да вдига само едната.

Взе папката отново и започна да разгръща.

— В първия си ден тук си била нападната от върколак.

— Не беше точно нападение… — започнах, но като че ли никой не ми обърна внимание.

— Естествено, това е нищо в сравнение с нещата, които следват. Обидила си учител и заради това си получила наказание да работиш в мазето през целия срок заедно с Арчър Крос. Според записките на г-жа Касноф двамата с Г-н Крос сте станали много „близки“. — Той замълча за миг. — Може ли това да се смята за акуратно описание на отношенията ви?

— Може — казах през зъби.

Баща ми обърна на друга страница.

— Е, значи сте били достатъчно близки, така че в определен момент си била в състояние да видиш знака на гърдите му.

Изчервих се и усетих как майка ми ме прегръща по-силно. През последните шест месеца й бях разказала много неща за случилото се с Арчър, но не всичко.

А конкретно случката, когато се целувахме в мазето, я пропуснах нарочно.

— За повечето хора, които едва не са били убити от таен агент на Окото, това би било достатъчно за един срок, но не и за теб. Била си въвлечена в тайно сборище, ръководено от… — той прокара пръст по листа — …от Елодия Парис. Г-ца Парис и приятелките й Ана Гилрой и Частън Бърнет са убили четвъртата вещица от сборището си Хол и Мичъл и са възкресили демон, който по случайност се е оказал твоята прабаба Алис Бароу.

Стомахът ми се сви. Прекарах последните шест месеца в опити да не мисля за всичко, което се случи миналата есен, за да го чуя сега, прочетено от бащиния ми, лишен от емоция глас. Да кажем просто, че нямах нищо против да си бях останала в блатото.

— След това Алис нападнала Частън и Ана, убила Елодия, а ти на свой ред си убила нея.

Видях как погледът му се плъзна от листа към ръката ми. Набръчкан белег опасваше дланта ми, спомен от онази нощ. Демоничното стъкло бе оставило своя отпечатък върху мен.

— Така че да, София, не мога да не се съглася, че учебният ти срок е бил много динамичен. Ирония на съдбата е, че те пратих тук, за да си в безопасност.

Въпроси и гняв, трупани в продължение на шестнайсет години, нахлуха в мен и преди да мога да се замисля, изстрелях:

— Сигурно щях да съм в по-голяма безопасност, ако някой си беше направил труда да ме осветли каква съм.

Г-жа Касноф се намръщи и предположих, че ми предстои да чуя лекция за уважението към по-възрастните, но баща ми просто ме гледаше със сините си очи и се усмихна.

— Туш.

Усмивката ме изненада и се загледах в пода.

— Значи си тук, за да ме заведеш в Лондон? Чакам този момент от ноември.

— В някакъв смисъл можем да обсъдим и това, да. Но първоначално искам да чуя за събитията от миналия срок от твоята гледна точка. Интересно ми е да науча повече подробности и за момчето Арчър Крос.

В мен се надигна негодувание и поклатих глава.

— Няма начин. Ако искаш тези истории, можеш да прочетеш обясненията, които съм написала в показанията си за Съвета. Или да разговаряш с г-жа Касноф, майка ми или който и да било от останалите, на които съм разказала тази история през последните шест месеца.