Касандра Клеър - Град от стъкло

— Да — рече Саймън. — Но ти знаеш това… нали беше там. — Не беше нужно да пояснява къде е това „там“. Позна по лицето на Джейс, че си бе спомнил за реката, за каросерията на пикапа, за изгрева на слънцето над реката и писъка на Клеъри. Спомняше си точно толкова добре, колкото и Саймън.

— Мислех, че може да е било временно — каза Джейс, но не прозвуча така, сякаш го мисли.

— Ако усетя, че избухвам в пламъци, ще те уведомя. — Саймън никога не се бе ядосвал толкова на Джейс. — Виж, нали не си ме повикал чак до тук, само за да ме гледаш така, сякаш съм рядка вкаменелост? Следващия път ще ти изпратя снимка.

— А аз ще си я сложа в рамка и ще я поставя на нощното си шкафче — отвърна Джейс, но сякаш не му беше до сарказми. — Виж, повиках те за нещо конкретно. Колкото и да ми е неприятно, вампире, ние с теб имаме нещо общо.

— Шантавата прическа? — предположи Саймън, но умът му беше другаде. Нещо в изражението на Джейс започваше да го тревожи.

— Клеъри — каза Джейс.

Саймън се изненада.

— Клеъри?

— Клеъри — повтори Джейс. — Познаваш я: ниска, червенокоса, голям инат.

— Не виждам как Клеъри може да е общото между нас — рече Саймън, макар да беше очевидно как. Все пак, не му се говореше за това с Джейс точно сега, а и по принцип. Нямаше ли някакъв мъжки кодекс, който да забранява такива разговори… Разговори за чувства ? Като че ли не.

— И двамата ни е грижа за нея — каза Джейс, като го измери с поглед. — И за двама ни тя е важна. Нали така?

— Питаш ме дали ме е грижа за нея? — „да го е грижа“ не беше особено точен израз. Питаше се дали Джейс не се шегува с него, което би било крайно грозно, дори и за Джейс. Дали не го беше извикал, само за да му се присмее, че между него и Клеъри романтиката не сработи? Въпреки че Саймън все още се надяваше, поне малко, че нещата може да се променят, че Джейс и Клеъри ще започнат да се възприемат един друг по правилния начин, по начина, по който е редно да се възприемат брат и сестра…

Той срещна погледа на Джейс и усети как и най-слабата надежда за това угасва. Лицето на това момче нямаше изражението на брат, който се кани да говори за сестра си. Но пък му стана ясно и че Джейс не го беше повикал тук, за да се подиграва с чувствата му. Мъката, която видя Саймън, беше болезнено изписана и по собственото му лице, което се оглеждаше в очите на Джейс.

— Не мисли, че ми е приятно да ти задавам тези въпроси — тросна се Джейс. — Трябва да знам какво би направил за Клеъри. Би ли излъгал заради нея?

— За какво да лъжа? Всъщност какво става тук? — Саймън разбра какво го беше притеснило при вида на ловците на сенки в градината. — Чакай малко — каза той. — Вие сега ли заминавате за Идрис? Клеъри беше останала с впечатлението, че тръгвате довечера.

— Знам — каза Джейс. — И искам да кажеш на другите, че Клеъри те е изпратила да предадеш, че няма да дойде. Кажи им, че тя вече не желае да отиде в Идрис. — В гласа му имаше нещо тревожно. Нещо, което Саймън едва долавяше или може би просто му беше странно, че идва от Джейс и не можеше да повярва. Джейс го умоляваше . — На теб ще ти повярват. Те знаят колко… колко сте близки двамата.

Саймън поклати глава.

— Не ти вярвам. Искаш от мен да направя нещо уж за Клеъри, а всъщност просто искаш да го направя за теб. — Той се обърна да си върви. — Няма да стане.

Джейс го хвана за ръката и го обърна към себе си.

— Това е заради Клеъри. Опитвам се да я предпазя. Мислех, че ще си поне малко заинтересован да ми помогнеш.

Саймън погледна многозначително ръката на Джейс, която беше стиснала неговата.

— Как мога да я предпазя, след като не ми казваш от какво?

Джейс не го пусна.

— Поне вярваш ли ми, че това е важно?

— Нямаш представа колко много иска тя да замине за Идрис — каза Саймън. — Ако ще й попреча това да се случи, то трябва да имам дяволски добра причина.

Джейс издиша бавно, неохотно… и пусна ръката на Саймън.

— Това, което направи Клеъри на кораба на Валънтайн — каза тихо той. — С руната на стената — отварящата руна — е, видя какво се случи.

— Тя разруши кораба — рече Саймън. — Спаси живота на всички ни.

— Говори по-тихо. — Джейс тревожно се огледа наоколо.

— Да не искаш да кажеш, че никой друг не знае за това? — попита недоумяващо Саймън.

— Аз знам. Ти знаеш. Люк знае, както и Магнус. Никой друг.

— С останалите как си обясняват случилото се? Че корабът случайно се е разбил?

— Казах им, че нещо се е объркало по време на Ритуала на дяволското преобразяване.