Холи Клеър - Медната ръкавица Кн.2 от Магистериум

Алистър се намръщи. Някога сладко кученце, сега той се бе превърнал в подрастващо рунтаво чудовище, заемащо голяма част от недвижимото имущество под масата. Изплезил език, вълкът погледна бащата на Кал с обсебените си от Хаоса очи. После изскимтя тихо.

– Много добре – въздъхна тежко Алистър, – но не се бави. И не се показвай пред хората. Най-добрият начин да предотвратим оплаквания от страна на съседите е да не виждат Пакостник много-много.

Пакостник скочи и ноктите му затракаха по паркета, докато вървеше към вратата. Кал се ухили. Знаеше, че привързаността към звяр, роден от Хаоса, му печели точки за черен лорд, но не съжаляваше, задето го е запазил.

Кал опита да не мисли за това, когато излезе навън. Бе топъл летен следобед. Задният двор бе обрасъл с гъста трева. Алистър не я косеше достатъчно редовно, тъй като бе от хората, които предпочитат да държат съседите настрана, вместо да ги поканят на пикник.

Кал се разведри, докато хвърляше пръчката и чакаше Пакостник да му я върне. Щеше и да тича, стига да можеше, но болният му крак пречеше да се движи бързо. Пакостник сякаш разбираше това и избягваше да се отдалечава много.

След още малко игри двамата прекосиха улицата към парка и Пакостник изтича към едни храсти. Кал провери дали има пликчета в джобовете си. Черните лордове определено не чистеха след домашните си любимци, затова отбелязваше всяка своя разходка в колонката с добри дела.

– Кал?

Кал се завъртя изненадан. Когато видя кой го е заговорил, се удиви още повече. Русата коса на Кайли Майлс бе опъната назад с две щипки с формата на еднорози. В ръката си държеше розова каишка. В края ù имаше нещо, наподобяващо малък бял парцал, но можеше и да е куче.

– Ти... – каза Кал. – Ъъъ... знаеш името ми?

– Отдавна не сме се виждали – отвърна Кайли, като явно реши да пренебрегне объркването му, след което сниши глас: – Влезе ли в училището за балет?

Кал се поколеба. Кайли се бе явила с него на Железния изпит – входа на Магистериума, но той бе преминал, а тя се бе провалила. Бе преместена от маговете в друго училище и от онзи момент насам не я бе виждал. Очевидно помнеше Кал, тъй като го гледаше объркана, но не бе сигурен какво тя смяташе, че е станало с него. Спомените ù явно бяха променени, преди да я върнат сред населението.

За миг се изкуши да ù разкаже всичко. Как са кандидатствали в училище за магии, а не за балет, как майстор Руфъс го е избрал, въпреки че се е представил по-зле от нея. Дали щеше да му повярва, ако ù разкажеше за училището, за това какво представлява чувството да оформяш пламъци в ръцете си или да летиш във въздуха. Помисли си дали да не сподели с нея, че Аарън е най-добрият му приятел, а също и макар , тоест голямата работа, което означаваше, че е един от малкото живи магьосници, умеещи да работят с Хаоса.

– Училището е прилично – рече вместо това и сви рамене. Не знаеше какво друго да каже.

– Изненадана съм, че са те приели – отвърна тя и се загледа в крака му, след което потъна в неловко мълчание.

Почувства познат пристъп на гняв и си спомни как беше в старото му училище, как никой не вярваше, че чисто физически може да се справи с нещо. Откакто Кал се помнеше, левият му крак беше по-къс и слаб от десния. Чувстваше болка, когато стъпваше на него. Нито една от безкрайните операции, които бе изтърпял, не помогна особено. Баща му твърдеше, че е роден така, но майстор Джоузеф му разказа нещо съвсем различно.

– Важна е силата в горната част на тялото – рече надменно той. Не бе сигурен какво точно има предвид.

Тя кимна, макар и леко ококорена.

– И как минава? Балетът?

– Трудно – отговори той. – Всички танцуват, докато не паднат от умора. Ядем само сурови яйца и каша от брашно заради протеините. Всеки петък имаме надпревара по танци и който издържи най-дълго, получава шоколадче. Гледаме също филми за танци постоянно.

Тя се канеше да отвърне нещо, но бе прекъсната от Пакостник, който излезе от храстите с пръчка между зъбите. Очите му бяха разширени и пулсираха в оранжево, жълто и червено, досущ като пламъци от ада. Кайли го погледна така, сякаш очите ù щяха да изхвръкнат. Кал си даде сметка колко огромен ù се струва Пакостник. Определено не бе куче или друг вид нормален домашен любимец.

Кайли изпищя. Преди Кал да може да отвърне нещо, тя изскочи от двора и хукна по улицата. Бялото ù парцаливо кученце едва издържаше на темпото ù.

Съседите щяха да си останат с лошо мнение за него.

Прибирайки се у дома, Кал осъзна, че след лъжите, изречени пред Кайли, и заради начина, по който я бе уплашил, е изгубил всичките си точки от разходката на Пакостник.