Касандра Клеър - Хрониките на Магнус Бейн

Магнус успя да го убеди да си тръгнат от Арекипа едва когато го запозна с друга красива млада жена, Хулиана, която знаеше път през джунглата и ги увери, че може да ги заведе до аяхуаска, растение със забележителни магически свойства.

По-късно, докато се провираше през зелените лиани на джунглата Ману, Магнус съжали, че е избрал точно тази примамка. Накъдето и да погледнеше, всичко беше зелено, зелено, зелено. Дори когато поглеждаше към спътника си.

— Не ми харесва тази джунгла — обяви тъжно Рейгнър.

— Защото не си отворен за нови преживявания като мен!

— Не, защото е по-влажно от подмишницата на глиган и два пъти по-миризливо.

Магнус отметна от лицето си една папрат, от която капеше вода.

— Признавам, че си напълно прав и описа много красноречиво ситуацията.

Вярно, че в джунглата не беше никак приятно, но въпреки всичко беше прекрасно. Гъстите храсталаци се различаваха от деликатните листа на дърветата високо над главите им, ярките, фини като пера растения нежно се поклащаха под допира на подобни на въжета филизи. От време на време в зеленото море се виждаха ярки острови: плисналите багри на цветя или вихър от движение, но не на листа, а на животни.

Магнус беше особено очарован от паякообразните маймуни — изящни и лъскави, разперили дългите си ръце и крака по дърветата като звезди — и от свенливия, забързан поток на капуцините.

— Ех, да си имах една малка маймунка — рече той. — Щях да я науча на всякакви номера. Щях да я обличам с красиви жакети и щеше да изглежда точно като мен! Само че в маймунска форма.

— Височинната болест замайва приятеля ти и помрачава разсъдъка му — обяви Хулиана. — Намираме се на много футове над морското равнище.

Магнус не беше съвсем сигурен защо нае водач, освен за успокоение Рейгнър, разбира се. Другите хора старателно следваха водачите си в непознати и потенциално опасни местности, но Магнус беше магьосник и бе напълно готов за вълшебна битка с демон ягуар, ако се наложи. От това щеше да излезе чудесна история, с която да впечатлява дамите, които не са необяснимо привлечени от Рейгнър. Както и някои джентълмени.

По едно време, докато събираше плодове, потънал в размисли за демони ягуари, той се озърна и установи, че се е отдалечил от спътниците си. Беше се изгубил в зеления пущинак.

Поспря да се полюбува на бромелиите — огромни, преливащи в нюансите на дъгата и подобни на цветя купи от венчелистчета, които искряха от багри и влага. В сияещите им като скъпоценности сърцевини имаше жаби.

Когато най-сетне вдигна глава, Магнус се втренчи право в кръглите кафяви очи на една маймуна.

— Здравей, приятел — рече той.

Маймуната издаде ужасяващ звук, нещо средно между ръмжене и съскане.

— Вече започвам да се съмнявам в красотата на нашата дружба — отбеляза Магнус.

Хулиана им беше заръчала да не отстъпват, ако срещнат маймуна, а да останат неподвижни и да запазят самообладание. Тази маймуна беше доста по-едра от другите, които бе видял досега, имаше по-широки, издути гърди и гъста, почти черна козина. Магнус си спомни, че това е маймуна ревач.

Хвърли й един плод и маймуната го хвана.

— Ето — каза Магнус. — Ще смятаме въпроса за уреден.

Маймуната се приближи, като дъвчеше заплашително.

— Вече се чудя какво изобщо правя тук. Та на мен градският живот ми харесва — каза Магнус. — Блещукащите светлини, постоянната компания, лесните забавления. И никакви внезапно изскачащи маймуни.

Той пренебрегна съвета на Хулиана, отстъпи крачка назад и хвърли още един плод към маймуната. Този път тя не обърна внимание на примамката, а се приведе и изрева. Магнус направи още няколко крачки заднешком и се удари в едно дърво.

Когато се олюля от сблъсъка, изпита благодарност, че никой не го гледа и не очаква да се изявява като изкусен магьосник, но после установи, че маймуната скача право към лицето му.

Магнус изкрещя, завъртя се и хукна през джунглата. Дори не се сети да хвърли плодовете. Те се сипеха един след друг като ярък водопад по пътя му, а той бягаше с всички сили от човекоподобната заплаха. Чу, че тя го настига, и хукна още по-бързо, докато не изтърва всички плодове и не се натресе право на Рейгнър.

— Внимавай де! — сопна се Рейгнър.

— В свое оправдание ще заявя, че идеално се сливаш със средата — отбеляза Магнус и разказа два пъти в най-големи подробности приключението си с ужасната маймуна.

Един път на испански заради Хулиана и още веднъж на английски — на Рейгнър.