Касандра Клеър - Град на паднали ангели

Необичайно чувство на спокойствие заля Джейс. Сякаш реалността се разпадна и той стоеше на върха на планина; светът се простираше под него и всичко можеше да бъде негово. Светлините на града вече не бяха електрически, а сякаш светлини на хиляди, подобни на диаманти звезди. Те сякаш светеха към него с благосклонна светлина и казваха: „Това е хубаво. Така е правилно. Това би искал баща ти.“

Той видя Клеъри с очите на съзнанието си, бледото й лице, разпиляната й червена коса, движещите й се устни, които казваха: „Сега се връщам. Пет минути.“

И после гласът й заглъхна и заговори друг, заглушавайки го. Нейният образ в съзнанието му се разми и се стопи в тъмнината, както Евридика беше изчезнала, щом Орфей се беше обърнал да я погледне за последен път. Той я видя, белите й ръцете се протягаха към него; после я обгърнаха сенки, и вече я нямаше.

Сега в главата на Джейс прозвуча нов глас, познат глас, някога омразен, сега непонятно приятен. Гласът на Себастиан. Той сякаш се движеше през кръвта му, през кръвта, която преминаваше от ръката на Себастиан в неговата, подобно на огнена връзка.

Сега сме едно, братле, ти и аз — каза Себастиан.

Сега сме едно.

В „Град от стъкло“ точно преди да се отправи в преследване на Себастиан, Джейс оставя на Клеъри писмо. То е обект на много дискусии сред феновете на поредицата, но досега не е било публикувано. Сега имате възможност да прочетете пълния текст на писмото.

Клеъри,

Независимо от всичко, не мога да понеса мисълта да загубя този пръстен завинаги, както не мога да понеса мисълта да загубя теб завинаги. Въпреки че едното не зависи от мен, другото е по силите ми. Оставям ти семейния ни пръстен, защото ти имаш права над него толкова, колкото и аз.

Пиша това, докато гледам как слънцето изгрява. Ти спиш, сънищата движат неспокойните ти клепачи. Иска ми се да знаех какво мислиш. Иска ми се да се вмъкна в главата ти и да видя света с твоите очи. Иска ми се да видя себе си с твоите очи. А може би не искам да видя точно това, може би така ще се убедя дори повече от сега, че повтарям една голяма лъжа — а не мога да понеса това.

Аз ти принадлежа. Можеш да правиш с мен каквото поискаш и аз бих ти позволил. Можеш да поискаш всичко от мен и аз ще направя и невъзможното, за да те зарадвам. Сърцето ми твърди, че това е най-хубавото и невероятно чувство в живота ми. Умът ми обаче знае разликата между това да желаеш нещо, което не можеш да имаш, и да желаеш нещо, което не е редно да желаеш. А не е редно да те желая.

Цяла нощ гледах как спиш, гледах как лунната светлина се появи и изчезна, как хвърляше черно-бели сенки върху лицето ти. Никога не съм виждал нещо по-красиво. Мислех за живота, който можехме да имаме, ако нещата бяха различни — живот, в който тази нощ не е първата и последната, без връзка с реалността, а в който всяка нощ е такава. Нещата обаче са каквито са и всеки път, когато те погледна, изпитвам чувството, че аз те подведох да ме обикнеш.

Никой не смее да изрече на глас истината, а тя е, че друг няма шанс срещу Валънтайн, освен мен. Само аз мога да го доближа. Мога да се престоря, че ще се присъединя към него и той ще ми повярва; после ще сложа край по един или друг начин. У мен има нещо от Себастиан — мога да го проследя до укритието на баща ми. И точно това ще направя. Затова снощи те излъгах. Казах ти, че просто искам да прекарам една нощ с теб. Аз обаче искам всяка нощ да съм с теб. И сега ще се измъкна през прозореца на стаята ти като страхливец. Защото трябваше да ти кажа всичко това в очите, а не мога.

Няма да те обвиня, ако ме намразиш. Иска ми се да ме намразиш.

Докато мога да мечтая, ще мечтая за теб.

„Да е благословен Господ с тази молитва…“ — с тези думи започват всички еврейски молитви. — Бел.прев.

Encanto (исп.) — магия, заклинание. — Бел.прев.

„Хамлет“, У. Шекспир, превод Валери Петров. — Бел.прев.

Определяна като „дизайнерката с най-младежки дух“, Бетси Джонсън е известна с нетрадиционните си модни колекции. — Бел.ред.

Евгеника — теория за подобряване на човешките наследствени белези чрез различни форми на вмешателство. — Бел.ред.

Хачивара — традиционно японско оръжие, наподобяващо тънък остър нож. — Бел.прев.