Мери Пътни: Падналите ангели

— Какво, по дяволите, става тук?

Бойният вик на разярения съпруг; Рафи би го разпознал където и да било. Въздъхна. Явно предстоеше сцена на ревност, и то от онези, които най-много ненавиждаше. Пусна прелестната жена, която бе прегърнал, и се обърна към мъжа, нахлул преди секунди в гостната.

Новодошлият беше висок приблизително колкото Рафи и може би на неговата възраст, около тридесет и пет. Макар че при други обстоятелства навярно би бил симпатичен, в този момент изглеждаше готов да извърши убийство.

Лейди Джослин Кендал извика:

— Дейвид! — и се втурна зарадвана към него, но замръзна, забелязвайки изражението на съпруга си. Напрежението помежду им запулсира като кожата на барабан.

Новодошлият наруши тишината с ниския си яростен глас:

— Явно идването ми е едновременно неочаквано и нежелано. Предполагам, че това е дук Кандовър? Или простирате благоволението си и по-нашироко?

Лейди Джослин се олюля от възмущение. Рафи каза хладно:

— Аз съм Кандовър. Страхувам се, че имате предимство пред мене, сър.

Другият мъж изсъска:

— Аз съм Престейн, съпругът на тази жена, макар и не за дълго. — Тежкият му поглед се върна към лейди Джослин. — Моите извинения, че прекъснах развлечението ви. Ще си събера нещата и никога повече няма да ви безпокоя.

И Престейн излезе, затръшвайки яростно вратата. Рафи се зарадва, когато го видя да изчезва; макар да беше специалист по всякакви видове джентълменски забавления, разприте с разярени съпрузи с военно възпитание със сигурност не бяха сред най-предпочитаните му развлечения.

За нещастие сцената още не беше приключила, защото лейди Джослин се сви на кълбо в един тапициран със сатен стол и започна да плаче. Рафи я погледна вбесен. Предпочиташе да подхожда без ангажименти към авантюрите си, да търси взаимното удоволствие и да избягва взаимните обвинения. Така че никога не би докоснал лейди Джослин, ако не му беше казала, че бракът й бил чисто формален. Дамата явно бе излъгала. Той отбеляза:

— Съпругът ви, както се вижда, не споделя вашето убеждение, че сте женени само за пред обществото.

Тя вдигна глава и изгледа Рафи с недоумение, сякаш бе забравила, че е в стаята. Той запита раздразнено:

— Каква игра играете? Съпругът ви не прилича на човек, който би се оставил да го манипулират с ревност. Може да ви изостави, а може и да ви извие врата, но няма да играе такава игричка с любовник.

— Не играя никаква игра — каза тя с разтреперан глас. — Само се опитвах да разбера какво има в сърцето ми. Едва сега разбирам какво съм изпитвала към Дейвид, но е твърде късно.

Раздразнението на Рафи се стопи, когато видя колко млада и уязвима беше тя. И той някога бе също така млад и объркан, а като я гледаше колко е нещастна, само още по-живо си припомни каква разрушителка може да бъде любовта.

— Започвам да подозирам, че под благопристойната ви външност бие едно романтично сърце — каза той сухо. — Ако е така, потърсете съпруга си и прострете очарователното си тяло в краката му с най-унизителни извинения. Сигурно ще си го върнете поне този път. Мъжът прощава много неща на жената, която обича. Само не се оставяйте да ви хване още веднъж в чужди обятия. Съмнявам се, че ще ви прости втори път.

Очите й се разшириха. После тя изрече с глас, близък до истеричния смях:

— Носят се легенди за вашето хладнокръвие, но дори да е така, слуховете не са много справедливи. Самият дявол да беше влязъл, щяхте да го попитате дали играе вист.

— Никога не играйте вист с дявола, скъпа. Той блъфира. — Рафи вдигна ледената й ръка и леко я целуна за сбогом. — Ако съпругът ви устои на вашите ласкателства, чувствайте се свободна да ме уведомите дали бихте желали една приятна и неусложнена връзка. — Той пусна ръката й. — От мене няма да получите нищо повече, знаете го. Преди много години отдадох сърцето си на жена, която го разби, така че сега не ми е останало нищо от него.

Това беше чудесна формула за измъкване, но като погледна красивото лице на младата жена, той се чу да казва:

— Напомняте ми за една жена, която някога познавах.

После се обърна и си тръгна. Излезе от къщата, спусна се по стъпалата и се озова в цивилизованите предели на Ъпър Брук стрийт. Двуколката му го чакаше, той се качи и пое юздите.

Една част от него, която се надсмиваше над собственото му тщеславие, отбеляза с подигравателна веселост колко добре се бе справил дукът с тази сцена. С това име, дукът, Рафи наричаше собствения си публичен образ, на чието създаване и рафиниране бе посветил близо десет години. В кожата на дука той беше безупречният, невъзмутим английски джентълмен, чиято роля никой не можеше да изпълни по-добре от Рафи. Всеки има нужда от хоби.