Мери Пътни: Падналите ангели

— Предложи й повече пари.

— Имаме. Но те не я интересуват. Надявах се ти да я убедиш да си промени решението и да остане поне докато конференцията свърши.

— Аха, върнахме се на целувките — каза Рафи с весело пламъче в очите. — Предполагам, че искаш от мене да пожертвам честа си пред олтара на британските интереси.

Люсиен отбеляза сухо:

— Сигурен съм, че можеш да убеждаваш и по друг начин. Ти си дук в края на краищата… тя трябва да бъде поласкана, че те изпращаме във Франция, за да говориш с нея. Можеш да апелираш и към патриотизма й.

Рафи сбръчка чело.

— Макар да съм поласкан от мнението ти за моя чар, нямаше ли да е по-просто, ако някой от дипломатите ви, които така и така са в Париж, беше поговорил с жената?

— За нещастие има причина да смятаме, че един член на делегацията е… ненадежден. От британското посолство изтича тайна информация и това вече ни създаде проблеми. — Люсиен се намръщи. — Може и да виждам призраци там, където ги няма, може и да няма никакъв предател, а само небрежност. Но тази работа е от прекалено голямо значение, за да рискуваме да действаме по несигурни канали.

— Усещам, че се тревожиш за нещо много по-голямо от обикновените дипломатически спорове — каза Рафи.

— Толкова ли е очевидно? — подхвърли ядосано Люсиен. — Напълно си прав… получавам обезпокоителни доклади, че има заговор преговорите да бъдат разстроени, ако не и изобщо прекратени.

Рафи потърка пурата между палеца и показалеца си, опитвайки се да си представи поне едно нещо, което би могло да всее такъв хаос сред съюзниците.

— Да не е съзаклятие за убийство? Всички глави на съюзническите държави с изключение на британския принц-регент са в Париж заедно с видни европейски дипломати. Убийството само на един от тях би било катастрофа.

Люсиен издуха кръгче дим, което образува безупречен ореол над светлокосата му глава.

— Точно така. Надявам се искрено да съм сгрешил, но шестото чувство ми подсказва, че се мътят сериозни неприятности.

— Кой е убиецът и коя е мишената?

— Ако знаех, нямаше сега да говоря с тебе — каза мрачно Люсиен. — Разполагам само със слухове, събирани от половин дузина източници. Има безкрайно много враждебни фракции и още толкова възможни мишени. Затова сведенията ми са така неопределени.

Никълъс се намеси:

— Чух, че миналата зима се опитали да убият Уелингтън в Париж. Възможно ли е сега той да е мишената?

— От това най-много се страхувам — отвърна Люсиен. — След победата му при Ватерло той е най-уважаваният мъж в Европа. Ако са намислили да го убият, само Господ знае какво ще стане.

Рафи се замисли над думите на приятеля си.

— Та значи искаш да убедя тази шпионка да ти изпраща сведения, докато се разкрие заговорът или докато конференцията свърши?

— Точно така.

— Разкажи ми за нея. Французойка ли е?

Люсиен направи гримаса.

— Конспирацията се задълбочава. Запознах се с Маги чрез друг човек и не знам почти нищо за миналото й, но винаги съм смятал, че е британка. Със сигурност говори и изглежда като англичанка. Не съм разпитвал повече, защото най-важното беше, че ненавижда Наполеон и гледа на работата си като на личен кръстоносен поход. Информацията й винаги е била качествена и тя никога не ми е давала причини да се съмнявам в нея.

Долавяйки неизречените му резерви, Рафи отбеляза:

— Но е станало нещо, което те кара да поставяш под въпрос нейната благонадеждност.

— Все още ми е трудно да допусна, че Маги би могла да ни предаде, но не знам дали мога да вярвам на собствената си преценка. Тя може да убеди човека в каквото и да е, и това е една от причините да ни е толкова полезна. — Люсиен се намръщи. — Положението е прекалено сериозно, за да приемаме каквото и да било безрезервно, включително и нейната лоялност. Сега, когато Наполеон е на път към Света Елена, тя може да си постила удобно, като предава британските тайни на другите съюзници. Може би бърза да напусне Париж, защото е спечелила състояние с двойна и тройна игра и иска да избяга, преди да бъде хваната.

— Има ли някакви доказателства, че е нелоялна?

— Както казах, винаги съм смятал, че Маги е англичанка. — Люсиен хвърли поглед към Никълъс. — Познаваш Маги като Мария Берген. Ти неотдавна ми написа писмо и вместо да я споменеш по име, дискретно намекна за нея като за „австрийката, с която си работил в Париж“.

Никълъс подскочи стреснато в стола си.

— Искаш да кажеш, че Мария в действителност е англичанка? Трудно ми е да повярвам. Не само говореше безупречен немски, но и жестикулацията, и поведението й бяха австрийски.