Алеко Константинов: София — Мездра — Враца (Пътни бележки)

Господин редакторе, вий искате да ви опиша накратко впечатленията си от разходката ми през Мездра до Враца, по новата железопътна линия. Изпълнявам искането ви на драго сърце.

До Своге местността ми беше известна от по-напред и сега аз не изпитах дотам никакво силно чувство, ако не считаме за силно чувствувание сухия студ в съвсем незатоплените вагони, не на шега студ, който ни кара да играем ръченици, за да стоплим вкочанените си нозе. И ние пътуваме в първи клас, уж за по-голяма свобода и удобство. Благодарим на такова удобство, което не ти дава да седнеш, без да се сгушиш и да зъзнеш като циганина под мократа мрежа. И защо стават тия работи — иди и разбери! Види се, че е нужно да се доказва на всяка стъпка, че българинът е роден само за изет. С мене в купето бяха двоица народни представители: единят се вълнуваше, възмущаваше се, заканваше се да телеграфира от първата станция и да се оплачена министъра, но туй за туй.

Да ви кажа правото: аз останах възхитен от природните хубости на Искърския проход. Всъщност, сега за сега, пътят не представлява кой — знае какви чудеса, но аз предвкушавах онази прелест, която ще представлява проходът през пролетните и летни месеци, когато се развие зеленината и всякой от двадесет и двата тунела ще закрива и открива пред нас като в калейдоскоп все нови и нови картини, една от друга по-пъстри, по-разнообразни, по-възхитителни. Черепишкият манастир ми беше оживял на сърцето от разказите и възхищенията на нашите инженери по линията. С какво жадно нетърпение очаквах аз да го видя. Колко завоя — от завои и разнообразния свят да ти се завие! — колко завоя поглъщаха вниманието ми, колко тунела помрачаваха очите ми… Ето го!… Где е?… Аз го зърнах само за един миг и… бух в един тунел. Светна отново блеснаха насреща едни възхитителни диви скали и… бух в друг тунел. Да ви вземе дяволът, проклети тунели, лишихте ме от най-възхитителната картина. Сега ми се чини, като че насън съм видял Черепешкия манастир. И наистина чудесна местност! Просто грях е да се прехвръква край този манастир без спиране. Поне за увеселителните тренове трябва да се нареди там една станцийка, за желающите да посетят манастира и околностите му. Занапред не ще и съмнение, че в целия проход този пункт ще привлича най-много вниманието на туристите. За да се избегне лутанието на жадните очи ту към едната, ту към другата страна на вагоните и за да може пътникът да се наслади от всичките хубости на дефилето, ще трябва поне увеселителните тренове да са съставени от по-открити за обзир вагони. Тази вяра неволно ми се вдъхва от самия факт, че аз сега с железница поря гърдите на това диво, първобитно, девствено дефиле, по което на много места човешки крак не е могъл да стъпи; аз летя с железница под и през скали, между полудиво население, което не е знаело до вчера какво нещо е колело !… Това е един великански скок, това е една тържествена победа над природните препядствия, това еедин инстински акт на прогреса, пред който почтително и с радостни сълзи си снемам шапката. Проломяването на Стара планина, отварянето на линията София-Роман трябваше да се почувствува като победно тържество, трябваше да се устрои като народен празник, а не като излишен салтанат на случайни големци. Дяй боже да имаме по-често такива празници, защото те са, които носят напредъка и щастието на на народа, а не ония празници с фишеци и пандери — и с жандарми из божиите храмове…

Мездра. Ето колосалните постройки на спиртната фабрика на Балабанов и Каракашев. Като помислиш що труд, що пара се е изтрошило за издигането на тази грамадна, по най-усъвършенствуван европейски образец фабрика; колко надежди, колко приятни мечти са били възлагани железничния кръстопът; колко хорица са очаквали да намерят с доставки или с труда си препитание около тази фабрика — и като погледнеш, че всичко това е разбито в прах и пепел, а сега не може и да се поправи, както казват, благодарение на прокопсания търговски договор с Австрия… Тежко впечатление! Не е твой имот, но е български най-сетне, и свива ти се сърцето като пред покойник, като гледаш тези изгаснали, изстинали машини и глухо стърчащия грандиозен комин и заглъхналите фабрични порти…

Тази нещастна фабрика се отвори само в деня на отварянето на линията София — Роман, за да даде възможност на нашете големци да разпенят пред очите на сръбския крал стотина бутилки маджарско „шампанско“.