Алеко Константинов: София — Мездра — Враца (Пътни бележки)

Враца има красива околност. Особено впечатление прави от южната страна проломът в Балкана, притиснат от двете страни с величествени синкави скали, наслоението на които, от лявата страна, ги превръща в един вид гигантски готически развалини. Този пролом на два километра навътре се стеснява и образува от две отвесни скали една грандиозна порта, зад която се открива един широк лесист пейзаж. Тази порта се казва „Вратцата“. Оттам и названието на града.

Аз останах крайно благодарен на гостоприемните приятели от Враца за тяхната извънредна любезност, която ме окръжаваше даже и на обратния път до Мездра.

Линията София — Роман ни откри нови природни хубости. Ребята, мирише вече на пролет, стягайте си опинците за всеки случай.

София, 7 март 1897 г.

P.S. Господин редакторе, слушайте какво поетично сравнение прави Найчо. Трябва да ви кажа предварително, че релсите на новата линия не са добре смеждени и колелетата на вагоните ги трият сам-там и с това издават един остър скрип, който страшно се усилва от резонанса в мрачните тунели. Та Найчо казва:

— Чувай, я слушай това демонско скърцане, това адско виене, като че са гигантски чудовища, които са дрямали с хиляди векове в недрата на тези гранити, и сега разбудени от чудовището на цивилизацията, скърцат и вият срещу него.

Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/3717]

Последна редакция: 2007-10-29 09:00:00