Мери Пътни - Неприлично предложение

Уелс, 1791

Зимната мъгла забулваше всичко наоколо, когато те се покатериха върху каменния зид, ограждащ имението. В призрачната картина нямаше и следа от човешко присъствие и никой не забеляза как неканените гости скачат от оградата и прекосяват грижливо поддържания парк.

Ники тихо попита:

— Мамо, кокошка ли ще откраднем?

Марта, майка му, поклати глава.

— Имаме много по-важна работа.

Думите сякаш пресякоха дъха й, тя избухна в кашлица, преви се и слабото й тяло се разтресе. Загрижен и уплашен, Ники докосна ръката й. Нощуването под живия плет бе влошило кашлицата й, а и нямаха какво да ядат. Той се надяваше, че скоро ще се върнат в циганския катун, където щяха да намерят храна, огън и приятелска подкрепа.

Марта се изправи, лицето й бе бледо, но решително и те продължиха да вървят. Единственото петно в зимната белота беше ярко лилавата й пола.

Накрая излязоха на широка морава, която заобикаляше извисяващата се каменна постройка. Уплашен, Ники попита:

— Големи господари ли живеят тук?

— Аха. Гледай добре, някой ден това ще е твое.

Той се вторачи в къщата. Изпитваше странна смесица от объркани чувства. Изненада, вълнение, съмнение, а и презрение.

— Циганите не живеят в каменни къщи, закриващи небето.

— Но ти си didikois — смесена кръв, по баща. Редно е да живееш точно на такова място.

Момчето я изгледа стреснато.

— Не! Аз съм tacho rat, истинска кръв, не съм gorgio, бял човек.

— Вярно е — твоята кръв е и на циганин, и на бял човек. — Тя въздъхна, красивото й лице се изопна. — И макар да си отгледан като циганин, бъдещето ти трябва да е като на бял.

Ники понечи да протестира, но когато се чу тропот на копита, тя го спря рязко. Скриха се в храсталака и проследиха двамата ездачи, които бавно яздеха по алеята, после спряха пред къщата. По-високият слезе от коня и бързо изкачи широките каменни стъпала, оставяйки жребеца си на своя придружител.

— Чудесни коне — завистливо прошепна Ники.

— Аха. Това трябва да е граф Абърдар — измърмори Марта.

Изчакаха, докато високият мъж влезе вътре и слугата отведе конете. После Марта кимна на Ники, те се забързаха през тревата и изкачиха стъпалата.

Вместо да почука, майка му улови дръжката на вратата. Тя лесно се отвори и жената пристъпи вътре, следвана от Ники. Очите му се разшириха, когато видя, че бяха влезли в предверие с мраморен под, толкова огромно, че можеше да побере целия цигански катун.

Единственият мъж, когото забелязаха, бе облечен с портиерска ливрея. Той ахна:

— Цигани! — Сграбчи звънчето и зазвъня за помощ. — Веднага изчезвайте оттук! Ако не напуснете имението до пет минути, ще отговаряте пред съда.

Марта улови ръката на Ники.

— Тук сме, за да се видим с графа. Имам нещо, което е негово.

— Сигурно нещо, което сте откраднали — изръмжа слугата. — Махайте се.

— Не! Трябва да го видя.

— Невъзможно — озъби се слугата и запристъпва към тях.

Марта изчака да се приближи, после отскочи встрани.

Като ругаеше, прислужникът се наведе и безуспешно се опита да хване натрапниците. В това време се появиха още трима слуги, дочули звънеца.

Втренчила яростен поглед в мъжете, Марта рече заплашително:

— Трябва да видя графа! Клетвите ми ще сполетят всеки, който се опита да ме спре.

Слугите застинаха по местата си. Макар да бе жена, Марта лесно объркваше и плашеше белите хора. Ники се гордееше с нея. Кой друг, ако не циганин, можеше да упражнява такава власт с думи?

Майка му стисна ръката му и те заотстъпваха заднешком навътре в къщата. Преди слугите да успеят да се отърсят от уплахата, плътен глас избоботи:

— Какво, по дяволите, става тук?

Висок, властен и арогантен, графът влезе с широка крачка.

— Цигани — изрече той с отвращение. — Кой позволи на тези мръсни твари да влязат вътре?

Марта заговори без увъртане:

— Доведох внука ти, господарю на Абърдар. Синът на Кенрик — единственият внук, когото ще имаш някога.

В стаята настана мъртва тишина, когато стреснатият втренчен поглед на графа се прехвърли върху Ники. Марта продължи:

— Ако се съмнявате в думите ми…

След миг старецът се отърси от вцепенението си:

— О, вярвам, че това отвратително копеле може да е на Кенрик — произходът му е изписан на лицето. — Той изгледа Марта похотливо, както белите мъже често гледаха към циганките. — Лесно е да се разбере защо синът ми е легнал с теб, но циганското копеле не ме интересува.