Мери Пътни: Неприлично предложение

— Цялата тази идея е абсурдна!

Той я погледна с ангелска невинност.

— Напротив, мисля, че ще ти бъде много забавно — почти съжалявам, че няма да приемеш. Но цената е твърде голяма, нали? Девствеността ти може да бъде пожертвана, без никой да разбере, но репутацията е крехка обществена стока, лесно се губи, невъзможно е да се възстанови. — Той направи грациозен презрителен жест със свободната си ръка. — Сега, когато установих правилата на твоето мъченичество, още веднъж ще те помоля да тръгваш. Предполагам, че няма да ме безпокоиш пак.

Със злобното си самодоволно изражение, той приличаше на циганин — търговец на коне, който току-що беше продал стар кон на пет пъти по-висока цена. Видът му разпали гнева на Клер и я изкара извън кожата й. Беше толкова арогантен, безотговорен, дълбоко убеден, че я е надхитрил…

Прекалено вбесена, за да се безпокои за последствията, тя отвърна троснато:

— Много добре, милорд. Приемам предложението ти. Моята репутация в замяна на твоята помощ.

За миг настъпи тишина. После той изпъна гръб на дивана.

— Не казвай това! Ще си навлечеш презрението на приятелите и съседите си, вероятно ще бъдеш принудена да напуснеш Пенрийт ще загубиш и учителското си място. Заслужава ли да жертваш живота си, всичко, на което си се посветила, заради удоволствието да ме объркаш?

— Приемам предложението ти, за да помогна на моите приятели, макар, не отричам, че ще ми достави удоволствие да смачкам арогантността ти — студено отвърна тя. — Освен това, мисля, че грешиш — репутацията, която съм изградила за двадесет и шест години, може да е не чак така уязвима, както си мислиш. Ще разкажа на приятелите си точно какво правя и защо. Надявам се те да ми повярват и да ми простят. Ако пък греша и тази твоя игра ми струва живота, какво пък… — поколеба се, после сви рамене и устните й се присвиха. — Така да бъде.

Той попита с безпомощно изражение:

— Какво би казал баща ти?

— Каквото винаги е казвал. Задължението на християнина е да помогне на другите, дори личната цена да е твърде висока, а делата му са въпрос на съвест между самия него и Господ.

— Ако направиш това, ще съжаляваш.

— Може би, но ако не го направя, повече ще съжалявам за страхливостта си. — Очите й се присвиха. — Нима великият играч се уплаши изведнъж от играта, която самият той измисли?

И преди да е завършила думите си, той стана от дивана и прекоси стаята. Спря на милиметри от нея, черните му очи блестяха.

— Много добре, госпожице Морган. Или не, предполагам, че трябва да те наричам Клер, след като почти си ми любовница. Ще получиш каквото искаш. Използвай останалата част от деня, за да уредиш нещата си в селото. Ще те чакам утре сутринта — Той я изгледа с проницателен поглед, внимателен, но и преценяващ. — И не си създавай главоболия да носиш много дрехи. Ще те заведа в Лондон, където ще можеш да си купиш подходящо облекло.

— Лондон? Задълженията ти са тук. — Макар да чувстваше, че е ужасно нахално, тя добави: — Никълъс.

— Не се притеснявай — рязко каза той. — Ще изпълня своята част от споразумението.

— Но не искаш ли да знаеш какво трябва да се направи?

— Утре ще имаме много време за това. — След като се отпусна отново, той лениво пристъпи една крачка и се доближи толкова близо, че почти се докоснаха.

Сърцето на Клер заби по-бързо, докато се чудеше дали ще получи първата си целувка. Непреодолимата близост разпиля гнева й, поддържащ я до този момент. Тя неспокойно изрече:

— Сега ще тръгвам. Има много неща, които трябва да свърша.

— Не, все още не. — Той й отправи ленива хищна усмивка. — Ще станем много близки през следващите три месеца. Защо не опитаме да започнем още сега?

Графът вдигна ръка, а тя почти не бе на себе си от възмущение. Внезапно застинал на място, той каза меко:

— Може би е възможно да се запази репутацията ти след трите месеца под моя покрив, но ще можеш ли ти да устоиш?

Изведнъж Клер облиза сухите си устни, после се изчерви, когато го видя да наблюдава нервните й движения. Като се опитваше да звучи уверено, тя каза:

— Мога да устоя, когато се налага.

— Сигурен съм, че можеш — съгласи се той. — Целта ми ще бъде да те науча да се забавляваш.

За нейна изненада той не се опита да я целуне. Вместо това посегна и започна да издърпва фибите от косата й. Тя усети напрежението, потискащата мъжественост, сръчните му пръсти и ивицата открита загоряла кожа на шията над яката на ризата. Той излъчваше ухание с примес на бренди, което я накара да си представи иглолистна дива гора и свеж бриз край морето.