Мери Пътни - Неприлично предложение

Съпругата на Оуен, Марджед, която беше най-близката приятелка на Клер, насърчително й се усмихна.

— Разкажи ни. Не мога да повярвам, че ще направиш нещо, с което да спечелиш неодобрение.

— Дано да е така. — Клер сведе поглед към сплетените пръсти на ръцете си. Сякаш духът на нейния баща, любимецът на всички членове на методистката църква в Южен Уелс се преля в нея.

— Граф Абърдар се върна в имението. Днес отидох при него с молба да използва влиянието си, за да помогне на селото ни.

Едит Уикс, бърза в думите, както винаги, се ококори ужасено.

— Говорила си с този мъж! Скъпа, разумно ли беше?

— Вероятно не. — Клер предаде сбито споразумението, което бяха сключили с Абърдар. Не спомена за това как се е чувствала, как се е държал графът, както и факта, че той ще трябва да я целува по един път на ден. Нито можеше да си позволи да разкрие невъздържаността на собствените си емоции. Лишено от тези подробности, обяснението не продължи дълго.

И когато тя свърши, приятелите й останаха да се взират в нея с изненада и загриженост. Едит заговори първа:

— Не е възможно да се подложиш на това! — заяви тя. — Непристойно е. Ще бъдеш съсипана.

— Може би. — Клер вдигна ръце в умоляващ жест. — Но всички знаете как стоят нещата в мината. Ако има шанс лорд Абърдар да промени положението, аз съм длъжна да опитам.

— Не и с цената на твоята репутация! Доброто име на една жена е нейното най-голямо богатство.

— Това са само надути фрази — отвърна Клер. — Главната догма на нашата вяра е всеки човек да действа според своята собствена съвест. Не трябва да позволяваме да бъдем възпирани от това, какво може да си помисли обществото.

— Да — неуверено се съгласи Марджед, — но сигурна ли си, че си призвана да го направиш? Молила ли си за това?

Опитвайки се да прозвучи уверено, Клер отвърна:

— Сигурна съм.

Едит се намръщи.

— Какво ще стане, ако Абърдар унищожи репутацията ти и после не изпълни обещанието си? Ще се провалиш — заради неговата дума и титлата му. Този мъж е само един лъжлив циганин.

— За него съдбата на селото е игра — но пък той е от хората, който приема игрите сериозно — заяви Клер. — Мисля, че по свой начин е честен и почтен.

Едит изсумтя.

— Не може да му се има доверие. Като момче беше див като хищна птица и всички знаем какво се случи преди четири години.

Джейми Харкин, който беше войник, докато не загуби крака си, каза с бавен, спокоен глас:

— Наистина не знаем какво се е случило тогава. Прекалено много слухове, но не бяха предявени никакви обвинения срещу него. Спомням си Никълъс като момче. Беше свестен младеж. — Той поклати глава. — Но хич не ми се ще нашата Клер да остане в голямата къща. Ние я познаваме твърде добре, но другите ще говорят и ще я порицаят. Ще направят живота ти ад, момиче.

Марджед погледна към съпруга си, който работеше в мината като рудокопач. Той беше късметлия — имаше работа, макар и трудна и опасна.

— Ще бъде чудесно, ако Клер успее да убеди лорд Абърдар да подобри условията в рудника.

— Така е — обади се Хю Лойд, млад мъж, който също работеше в мината. — Собственикът и управителят пет пари не дават… — Той се изчерви. — Простете, сестри. Това, което исках да кажа, е, че не ги интересува какво ще се случи с нас, въглекопачите.

— Вярно е — мрачно потвърди Оуен. — Кажи ни искрено, Клер, вярваш ли, че постъпваш правилно? Много си смела, рискувайки доброто си име, но едва ли някой ще разбере подобна неблагоприлична постъпка.

Още веднъж изпитателният поглед на Клер обходи стаята. Знаейки, че не отговаря на изискванията, тя беше отказала да стане водач на малкото братство и никога нямаше да осъществи мечтата си да проповядва. Но беше учителка и знаеше как да завладее вниманието на пълна с хора стая.

— В дните, когато членовете на нашата общност бяха преследвани, моят баща рискува живота си, за да проповядва истинното християнско учение. Два пъти за малко да бъде убит от тълпата и живя с раните чак до деня, в който умря. Ако той не се поколеба да рискува своя живот, как мога аз да откажа да рискувам нещо толкова незначително като земната си репутация?

По израженията върху лицата им разбра, че приятелите й бяха трогнати от нейните думи, но продължават да се съмняват. Изпитвайки силна нужда от тяхната подкрепа, Клер продължи:

— Лорд Абърдар не скри факта, че предложението му не е резултат на… греховна страст, а просто начин да ме откаже. Той заложи на това, как ще реагирам, и загуби. — Тя преглътна мъчително, после побърза да отклони истината, докато не бе станала опасна. — Моето предположение е, че смята да ме използва като домашна прислужница или може би като икономка.