Мери Пътни - Неприлично предложение

Облекчение се появи върху загрижените лица около нея. Само Едит измърмори:

— Да бъдеш домашна прислужница не е безопасно, ако негово величество лордът си е наумил нещо. Неслучайно го наричат графа демон.

Потискайки угризението, че ги заблуждава, Клер каза:

— Защо му е да таи някакви долни мисли към мен? Със сигурност има голям избор от неморални жени — тя търсеше подходящата дума, — как ги наричаха — муселинени развратници.

— Клер! — възкликна Едит ужасена. Джейми Харкин тихичко се захили.

— Всички знаем, че съществуват такива жени. Някои от тях дори са преоткрили Господ в сърцата си и са станали добри методистки. Защо да не сме съвсем искрени, когато говорим за тях?

— Какво ще стане с училището, Клер? Няма да имаш време да преподаваш. Дори да го направиш, повечето хора от селото ще бъдат изплашени, ако и преподаваш, и живееш в Абърдар при такива необичайни обстоятелства.

— Надявам се, че Марджед ще поеме редовните класове. — Клер погледна към своята приятелка. — Искаш ли да го направиш?

Марджед широко отвори очи.

— Мислиш ли, че ще се справя? Преподавала съм само в неделното училище и нямам твоите познания.

— Можеш да се справиш — увери я Клер. — Почти същото е като в неделното училище — четене, писане, смятане, домакински умения. Само има по-малко занимания по светото писание и по-големите ученици са по-напреднали. Разбира се, за времето, през което ще преподаваш, ще получаваш учителската ми заплата.

Както предполагаше, възможността да получава заплата реши изхода — за Марджед парите бяха необходими за трите й малки деца.

— Добре, Клер. Ще дам най-доброто, на което съм способна.

— Чудесно! Разработила съм план за уроците и съм написала бележки за това, как се справят различните деца. Ако дойдеш с мен вкъщи, ще ти дам всичко, което ти е нужно. — После Клер се обърна към Едит. — Марджед ще бъде много заета през следващите три месеца. Това е страхотно бреме, но ти вероятно ще можеш да поемеш часовете ми от неделното училище.

По-възрастната жена първо я погледна изплашено, после благодарно.

— Да, скъпа, ако това ще ти помогне да се справиш.

Друг член, Бил Джоунс се обади:

— А тъй като аз живея точно в края на улицата, ще наглеждам къщата ти.

Съпругата му Гледна самоуверено заяви:

— И ако някой говори лошо за теб, ще се разправя с мен!

Клер прехапа устни и се надигна.

— Благодаря много на всички ви. Благословена съм с такива приятели.

Мислено тя се закле, че никога няма да предаде доверието им.

— Тук съм написала най-важното на всеки ученик.

Марджед заразглежда внимателно бележките, задавайки й въпроси. Когато свършиха, попита разтревожено:

— Трима от учениците знаят почти колкото мен. Освен това не е минало много време, откакто бях ученичка.

— Напредналите ученици са най-лесните. Те не само се обучават сами, но помагат и на по-малките. Ще се справиш много добре — увери я Клер. — Не забравяй, че ако имаш някакви въпроси или проблеми, аз съм само на две мили оттук.

По устните на Марджед трепна лека усмивка.

— Както винаги, си организирала всичко чудесно. Страхувам се, но… о, Клер, толкова съм развълнувана, че ми вярваш, че мога да се справя! Преди пет години дори не можех да чета. Кой би си помислил, че самата аз ще стана учителка?

— А моята най-силна тревога е, че училището няма да се нуждае от мен, когато се върна. — Макар Клер да изрече думите спокойно, внезапно почувства остра болка от истината в тях. С малко опит Марджед щеше да стане превъзходна учителка, в известно отношение по-добра от самата Клер. Макар приятелката й да не беше толкова обучена, тя имаше повече търпение.

Когато приключиха с работата, Марджед се облегна на стола и отпи от чая, който Клер беше поднесла.

— Как изглежда?

Улавяйки я неподготвена, Клер попита:

— Кой?

— Лорд Трегър или по-точно лорд Абърдар, какъвто е в момента. — Марджед отправи към нея палав поглед. — Нашият Никълъс. Едно време се измъкваше от пазачите си и слизаше да играе в селото. Не беше от младежите, които лесно се забравят. Разбира се, ти беше по-малка, затова не си го спомняш толкова добре. Палав и малко див, но никаква злоба, нито снобизъм. Говореше добре уелски като нас, не като стария граф.

— Не знаех, че говори уелски. — След като по-горните класове в Уелс бяха обучавани предимно на английски език и възпитавани в духа на британската традиция, Клер неохотно се опита да повиши мнението си за Никълъс. — Говорих на английски език, когато го посетих.